Народна Република България
Те са се интересували от всичко, което мислят и говорят „гадовете“ в Народна Република България. И са действали по най-жесток начин – по нареждане на „най-отвратителното“ управление в структурата на Държавна сигурност.
Йога, дискотеки, църкви, некролози. Ще се запитате: какво може да обединява тези несъвместими неща? Отговорът на Комисията по досиетата е еднозначен: Шесто управление на българската Държавна сигурност! Потресаващ е всеобхватният интерес на комунистическите „ченгета на мисълта” към всичко, което мислят и говорят „тружениците” и „гадовете” в Народната република. Той лъха от всяка страница на публикувания съвсем наскоро пети поред документален сборник на Комисията, посветен на дейността на „най-отвратителното” управление в структурата на Държавна сигурност – по думите на бившия министър на вътрешните работи Йордан Соколов.
Българските „ченгета на мисълта“
Българската политическа милиция, създадена през 1965 г. по образеца на Пети отдел на КГБ, има една основна цел: да донася на ЦК на БКП и на подчинения й апарат за физическа и съдебна репресия за огромните „контингенти” от опасни за народната власт обществени прослойки. На първо място са старите „врагове на народа” – излезли от лагерите буржоазно-фашистки елементи и контрареволюционери. Следват ги интелигенцията, духовенството, младежта, невъзвращенците и враговете с партиен билет. Под око са също българите, работещи за радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка, БиБиСи и Дойче Веле.
60-те документа в новопубликувания сборник карат читателя да усети най-вече едно: маниакалната параноя, за чието щедро финансиране началниците на управлението воюват до самия му край. Всеки опит за инакомислие извън кухите догми на реалния социализъм е бил следен, смазван или „профилактиран” /т.е. прегрешилият бива предупреден какво ще му се случи, ако продължава в същия дух/.
Врагове на комунизма са буквално всички, които на всеослушание или под сурдинка споделят дори зачатъчно недоволство от което и да е ръководство в Народната република или в братските страни. Ето само един пример: за периода 1979-1981 г. между 5100 и 5400 „обекти”, т.е. критикари, са били засечени и поставени под наблюдение заради критика по адрес на съветските лидери и техните дела.
Документалният свят на Шесто управление на ДС е населен с „Вампири”, ”Скитници”, „Предатели”, „Свраки”, „Гадини” – названията на част от оперативните дела. Срещат се и наименования като „Нахалните”, „Катилите”, „Гамените” или „Гларусите”, които пък удивително приличат на имената на шумните и модни сега спец-операции…
По следите на „контингент интелигенция“
Документите на Шесто управление на ДС, освен обобщенията на доносите и месечните отчети за разкрити „конспирации”, за „вражески” кръгове и за изказани еретични мисли и „буржоазни” влияния сред писатели, журналисти, лекари, артисти, художници, духовници и учени, съдържат още нещо наистина забележително: списъците с имена и прегрешения на „обектите” от „контингент интелигенция” безпогрешно определят кръга на най-талантливите български творци през втората половина на миналия век.
На фона на смехотворните изводи на „каскетите” относно вредите от разпространението на йога или от ходенето на дискотека и църква, случаят с „профилактирането” на Радой Ралин е направо шокиращ. Той е автор на „тайни” и „незаконни” некролози, написани през 1983 г. по повод годишнината от смъртта на поетите Атанас Далчев и Никола Фурнаджиев. В епитафиите проницателните шпиони доловили мириса на политическо разложение и вражески внушения. И цял отдел тръгва да дири тайнствения им автор…
Разбира се, политическата милиция прилага и съвсем сериозна репресия. В отчет за успехите на Шесто управление, изготвен през 1984 г., се съобщава например за ефективната присъда от 4 години затвор за „предателя” Петър Гогов, който работил във филмовото студио „Бояна” и се опитал да изпрати на Запад „клеветнически” материали за живота в НРБ.
Българските чекисти имат и други поводи за „гордост”: например защото са осуетили издаването на „упадъчни” автори или са забранили разпространението на 30 „опасни” книги. Пак през „Оруеловата” 1984 година в списъците на Шесто управление попадат не само творбите на западногерманските писатели Волф Шнуре и Гюнтер Грас, но и на автори от ГДР, Румъния и други „братски” страни.
Екстазът на „каскетите“
Шесто управление на ДС решава съдбините на хиляди българи. С репликата „Май че имаме нещо за този” службата зачерква професионалното и личностно развитие на всеки „обект”, заподозрян в мисловно предателство спрямо режима. А в един отчет за провалите на службата намираме следните думи по адрес на некадърните чекисти: „Все още в Държавна сигурност има оперативни работници, които не са усетили вкуса от удоволствието да обезвредят врага.”