2011 – година на прощаване с ДС
Посланиците, сътрудничили на бившата ДС и разузнавателните служби на БНА, да бъдат освободени от заеманите публични длъжности
Вижте списък на Посланиците
И двамата първи, вече бивши консули в Лос Анджелис работели и за ДС
Основни цели на Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба
23 юни 2011г. Днес българският парламент реши посланиците, сътрудничили на бившата ДС и разузнавателните служби на Българската Народна Армия /БНА/, да бъдат освободени от заеманите публични длъжности, като при гласуването 92 гласа бяха „за“, 21 „против“ и 13 „въздържал се“. Така депутатите приеха на първо четене промените в Закона за дипломатическата служба, като измененията, внесени от Министерския съвет /МС/, подкрепиха от ГЕРБ, Синята коалиция и независими депутати. Против гласуваха от Коалиция за България, а ДПС и „Атака“ се въздържаха.
От левицата обявиха, че ще атакуват лустрационните текстове пред Конституциония съд. Промените предвиждат служители в дипломатическата служба, за които до момента е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да бъдат освободени от съответната публична длъжност и да бъдат преназначени на друга длъжност в дипломатическата служба. Предвижда се при постъпване в службата служителите вече да дават писмено съгласие за проверка за принадлежност или да представят документ за извършена такава проверка.
С промените детайлно се регламентират правомощията на министъра на външните работи и се въвежда фигурата на постоянния секретар, като най-висшия дипломат в българската дипломатическа служба.
Въвежда се и възможност за назначаване на извънредни и пълномощни посланици със седалище в България за страни, в които нямаме задгранично представителство.
ПРИПОМНЯМЕ
Съвременна и Демократична България се е представяла през последните 21 години в света от 218 сътрудници на ДС – висши дипломати с имунитет.
През октомври 2010г. при посещението си в Лос Анджелис министърът на външните работи Николай Младенов сподели с нас, че ще има сериозни промени в организацията на повереното му министерство, като каза че ще има и промени в закона. Само няколко месеца по-късно – в края на месец май 2011г. – министър Младенов потвърди заплануваното и споделено с нас и внесе за разглеждане в Министерски съвет /МС/ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, ни съобщи тогава говорителката на Външно Весела Чернева, която придружаваше Младенов и в Лос Анджелис през октомври м.г.
Министерски съвет прие Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Предложенията са изготвени въз основа на натрупания опит при практическото прилагане на Закона за дипломатическата служба и като се отчитат обществените и политическите очаквания от българската външна политика и от дипломатическата служба.
Основните цели на предложените изменения и допълнения включват
– да се определят по-ясно ролята и функциите на дипломатическата служба, като специализирана администрация, подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му в провеждане на външната политика на страната и като специален вид държавна служба;
– да бъде усъвършенствана нормативната уредба по такъв начин, че да създаде условия за осъществяване на структурна реформа в Министерството на външните работи, чрез която да се модернизират неговата организация и дейност при оптимизация на финансовите и човешките ресурси;
– да се постигне по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба на дипломатическата служба, отнасяща се до кариерното развитие на дипломатическите служители, като се създадат условия за динамично развитие на кадрите в зависимост от личните качества, постигнатите реални резултати и нуждите на службата;
– да се усъвършенства механизма на ротация на кадрите в дипломатическата служба, като въз основа на натрупания опит да се прецизира законовата рамка на взаимодействие между съответните държавни ведомства, имащи отношение към изпращане и приключване на задграничния мандат на различните групи служители;
– в съответствие с Декларацията на Народното събрание относно участието на лица, свързани с Държавна сигурност и РУ на ГЩ на БНА, в дипломатическата служба на съвременна България да се премахне риска от поставяне под въпрос на международния авторитет на Република България и легитимността на дипломатическата служба в резултат на обявяване на принадлежност на лица заемащи публични длъжности в МВнР и задграничните
представителства, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
– да се определят възможности за прилагане на нови форми на организация на задграничното представителство на България;
– да се въведе по-ясна регламентация на отношенията между Министерството на външните работи и различните държавни ведомства и институции, които имат отношение към осъществяването на дейността на дипломатическата служба;
– да се отстранят други пропуски и противоречия в Закона за дипломатическата служба, установени при досегашното му прилагане.
Министерството на държавната сигурност (Ministerium für Staatssicherheit), известно повече като Щази (Stasi)е създадена на 8 февруари 1950 г. в ГДР и е една от най-силните тайни служби в света за своето време, с отгласи и до днес. До рухването на Източна Германия през 1989 Щази има около 91 000 редовни служители и 300 000 доносници. /на всеки 50 души в ГДР един сътрудничи на Щази/. По време на „нежната революция“ от 1989 в бюрата на Щази нахлуват разгневени граждани, но преди това голямо количество компрометиращ материал е унищожен от офицерите на Щази. Останалите досиета могат да бъдат поискани за разглеждане. Маркус Йоханес „Миша“ Волф (Markus Johannes „Mischa“ Wolf)(1923-2006) е най-известната фигура на ЩАЗИ, ръководител на отдела за външно разузнаване на ЩАЗИ от 1958 до 1986, когато доброволно се пенсионира. Безуспешни са няколкото опита да бъде осъден, както и да свидетелства срещу други лица от Изток и Запад. Умира в съня си, в собствения си дом във Берлин.
Министерството на държавната сигурност (Ministerium für Staatssicherheit), известно повече като Щази (Stasi)е създадена на 8 февруари 1950 г. в ГДР и е една от най-силните тайни служби в света за своето време, с отгласи и до днес. До рухването на Източна Германия през 1989 Щази има около 91 000 редовни служители и 300 000 доносници. /на всеки 50 души в ГДР един сътрудничи на Щази/. По време на „нежната революция“ от 1989 в бюрата на Щази нахлуват разгневени граждани, но преди това голямо количество компрометиращ материал е унищожен от офицерите на Щази. Останалите досиета могат да бъдат поискани за разглеждане. Маркус Йоханес „Миша“ Волф (Markus Johannes „Mischa“ Wolf)(1923-2006) е най-известната фигура на ЩАЗИ, ръководител на отдела за външно разузнаване на ЩАЗИ от 1958 до 1986, когато доброволно се пенсионира. Безуспешни са няколкото опита да бъде осъден, както и да свидетелства срещу други лица от Изток и Запад. Умира в съня си, в собствения си дом във Берлин.
ЕВРОПА ГИ ПОВИКА ОЩЕ ПРЕЗ 2006
Впрочем още на 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция 1481. В нея общността, на която България също е член, настоява, че международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими е необходимост.
В предпоследния чл. 13 на тази резолюция ПАСЕ призовава „всички комунистически или посткомунистически партии от своите страни членки, които все още не са го направили, да преразгледат историята на комунизма и тяхното собствено минало, да се разграничат ясно от извършените от тоталитарните комунистически режими престъпления и да ги осъдят – без колебание и незабавно“.
Вместо това, 4 години по-късно през 2010г. българският президент Георги Първанов, собственик на агентурен псевдоним „Гоце“ и министър-председателят Бойко Борисов продължаваха да бъдат заети с диалога колко точно полезен е бил Тодор Живков /единият негов последовател – другият негов охранител/ и добро наследство ли са дипломатите на Бай Тошо? И двете „глави“ държавни добре знаещи точният списък на точните агенти на ДС на точното място и точно за/от колко време.
Да поясним, че посланическите назначения се предлагат от министерството на външните работи на Министерския съвет, а утвърждаването им става с акт на президента. От началото на 2002 г. президент е Георги Първанов, който също беше разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „Гоце“.
За да се стигне до юни 2011г. когато най-после ДС бе здраскана поне от дипломацията ни. Дали напълно или не е трудно да се каже, но пък е законно вече.
2011г. ще се окаже като „Година на прощаване с ДС“. След като изпратиха и министър в историята /Божидар Димитров/, също и други властоимащи оторизирани от Борисов, то със сигурност през октомври няма да има и президент от ДС.
Първо главно управление (ПГУ) на ДС – ядрото на Външно – С приетите от Политбюро на ЦК на БКП на 24 юли 1973 г. „Основни положения” за работата на ПГУ е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защо то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др). Длъжности:
- резидент – организира, контролира и отговаря за разузнавателната и контра разузнавателната работа на резидентурата, осъществява пряко ръководство на оперативните работници и лично се занимава с агентурно-оперативна работа, като е подчинен на началника на управлението;
- оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента;
Външното разузнаване – Първо Управление най-силно работи 1950-1970. Ето основният текст за изпълнение: „На външнополитическото разузнаване на МВР се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина.”
През този период се създават най-много „родолюбиви“ емигрантски организации, Църкви и сдружения, които „обединяват“ сънародниците ни и истински контролират емиграцията, особено в по-отдалечените места.
На 5 февруари 1990 г. елитното Първо главно управление от всесилната Държавна сигурност престава да съществува.
По ирония на съдбата, последният началник на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров е първият и единствен осъден и лежал 10 месеца в затвора от многохилядната армия на ДС.
Съвременните Посланици на България
И двамата първи, вече бивши консули в Лос Анджелис работели и за ДС
Проверени са били посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България – общо 462 лица. Близо 200 – почти половината – са били агенти на ДС. Комисията е установила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 26 лица, данните за които не подлежат на публикуване по силата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от закона.
Между разкритите лица има, разбира се, и щатни служители на военното разузнаване или Държавна сигурност. Но мнозинството са започнали като агенти, секретни сътрудници, информатори и съдържатели на явочни квартири.
Повечето са вербувани през 70-те и 80-те години на миналия век, но има и неколцина, започнали да сътрудничат на службите още през 50-те и 60-те години.
За Държавна сигурност са работили всички посланици и консули в съседните балкански държави, както и в почти всички европейски и в повечето азиатски, африкански и латиноамерикански страни, представителите при службите на ООН в Ню Йорк, Женева и Виена и пр.
Проверката разкрива, че сега действащи сътрудници на спецслужбите са повечето посланици, назначени от президента Първанов по предложение на правителството на тройната коалиция през 2007 и 2009 г.
Такива са сегашните ни посланици на България в Сараево Андрей Трънски /бивш консул в Ел Ей/ и в Пекин Георги Пейчинов /бивш Генерален консул в Ел Ей/.
Действащи дипломати, според данните на комисията по досиетата, свързани с ДС – някои от имената са директен линк към тяхните оригинални досиета в ДС – кликнете в/у името и ще отворите досието им/:
Андрей Трънски (1945), извънреден и пълномощен посланик в Сараево от март 2007 г. – секретен сътрудник Стаменов на Първо главно управление на ДС (ПГУ) от 1975 г., бивш Консул в Лос Анджелис
Досието на Андрей …
Андрей Караславов (1948), извънреден и пълномощен посланик в Атина от април 2007 г. – секретен сътрудник Чавдар на ПГУ от 1976 г.
Атанас Будев (1955), временно управляващ посолството в Хараре, Зимбабве от декември 2007 г. – агент Асенов на Второ главно управление на ДС (ВГУ) от 1985 г. Преди това е бил посланик в Буенос Айрес (2000-2006).
Атанас Младенов (1960), извънреден и пълномощен посланик в Рим от август 2007 г. – агент Вихър на Второ управление от 1987 г.
Бойчо Гюров (1953), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Дамаск, Сирия от юли 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1981 г. и на ПГУ от 1982 г.
Бранимир Радев (1953), извънреден и пълномощен посланик в Тбилиси от май 2008 г. – осведомител на ВКР-Сливен от 1971 г., секретен сътрудник Накев на ПГу от 1982 г.
Валентин Радомирски (1950), извънреден и пълномощен посланик в Букурещ от февруари 2009 г. – щатен служител на Разузнавателното управление към Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1976 г.
Валентин Дончев (1960), генерален консул в Чикаго от октомври 2009 г. – щатен служител на ПГУ от 1988 г.
Венцислав Иванов (1953), извънреден и пълномощен посланик в Каракас от април 2010 г. – агент Николай и Чавдар на Второ управление на ДС от 1982 г. Преди това е бил посланик в Бразилия (2000-2006).
Вълчо Марков (1954), генерален консул в Одрин от септември 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1984 г.
Ганчо Ганев (1956), постоянен представител, посланик в Женева от август 2009 г. – агент Генчев на Второ управление на ДС от 1986 г.
Георги Пейчинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Пекин от февруари 2008 г. – секретен сътрудник Стрелец на ПГУ от 1985 г., бивш Генерален Консул в Лос Анджелис /Изпратен на работа от външният министър тогава Соломон Паси /НДСВ/ в Ел Ей и върнат само след 5 седмици, поради „несправяне с работата“/, още два пъти в САЩ – бивш консул във Вашингтон /1991-94/ и 2003-04, два пъти Директор Консулска дирекция във Външно министерство /1994-97/ и 2004-08- работи в министерството от 1978г.,
Първото интервю в Лос Анджелис: Консул Георги Пейчинов: ‚Смятаме да направим качествено и бързо …
Евгени Генев (1957), генерален консул в Истанбул от декември 2008 г. – щатен служител на ПГУ от 1983 г.
Захари Радуков (1949), извънреден и пълномощен посланик в Минск от септември 2006 г. – агент Красимир на ВКР от 1969 г.
Златин Тръпков (1957), извънреден и пълномощен посланик в Хага от февруари 2007 г. – секретен сътрудник Тарасов на ПГУ от 1988 г.
Ивайло Бързицов (1949), ранг „посланик“ от юни 2005 г. – агент Явор на Софийско градско управление на МВР по линия на ВГУ от 1976 г.
Иван Гайтанджиев (1945), извънреден и пълномощен посланик в Кайро от ноември 2006 г. – щатен служител на ПГУ от 1974 г.
Иван Цветков (1951), извънреден и пълномощен посланик в Стокхолм от ноември 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1977 г.
Иван Петков (1947), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Пном Пен от август 2009 г. – щатен служител на ПГУ от 1975 г.
Иван Данчев (1948), извънреден и пълномощен посланик във Вилнюс от декември 2007 г. – секретен сътрудник Николаев на ПГУ от 1984 г.
Иван Петров Иванов (1953),извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от юли 2009 г. – секретен сътрудник Балинов на ПГУ от 1983 г.
Иван Христов (1948),извънреден и пълномощен посланик в Мадрид от юни 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1974 г.
Иво Петров (1948), извънреден и пълномощен посланик в Берлин от февруари 2009 г. – секретен сътрудник Осенов на ПГУ от 1986 г. Преди това посланик във Виена (1993-1998 г. и 2003-2005 г.).
Илиян Караманов (1967), втори секретар, временно управляващ генералното консулство в Битоля от октомври 2010 г. – агент Хрис на ВКР от 1987 г.
Илко Шивачев (1955), извънреден и пълномощен посланик в Кувейт от декември 2007 г. – агент Орлинов ва ВКР от 1981 г., щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г. Преди това е бил генерален консул в Солун (1995-2003).
Красимир Костов (1957), ранг „посланик“ от ноември 2009 г. – секретен сътрудник Норис на ПГУ от 1989 г.
Красимир Тулечки (1955), извънреден и пълномощен посланик в Анкара от септември 2010 г. – сътрудник Мирчев на РУ-ГЩ от 1985 г. Преди това е бил посланик в Кабул (2003-2007) и посланик в Прищина (октомври 2009 г. – август 2010 г.).
Краснодар Колев (1952), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор от декември 2009 г. – сътрудник Бараков на РУ-ГЩ от 1983 г.
Любомир Тодоров (1951), извънреден и пълномощен посланик в Токио от ноември 2009 г. – агент Александър и Джими на Шесто управление на ДС от 1984 г.
Любомир Кючуков(1955), извънреден и пълномощен посланик в Лондон от септември 2009 г. – секретен сътрудник Николай на РУ-ГЩ от 1983 г.
Начко Пехливанов (1947), съветник, временно управляващ посолството в Братислава от юли 2010 г. – щатен служител на ПГУ от 1972 г.
Никола Калудов (1943), извънреден и пълномощен посланик във Ватикана от октомври 2009 г. – съдържател на явочна квартира Прогрес на ВГУ от 1964 г. и агент Андрей на ПГу от 1976 г. Преди това е бил посланик в Лисабон (1996-1999) и в Рим (2002-2007).
Никола Карадимов (1942), извънреден и пълномощен посланик в Осло от 2006 г. – агент Андрей на Четвърто управление на ДС от 1987 г. Преди това е бил посланик в Копенхаген (1993-1997) и в Брюксел (1997-1999).
Николай Иванов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Доха от октомври 2009 г. – агент Калчев на Второ управление от 1981 г.
Пантелей Спасов (1955), ранг „посланик“ от юни 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г.
Петьо Петев (1956),извънреден и пълномощен посланик в Талин от юли 2009 г. – секретен сътрудник Динов на ПГУ от 1979 г.
Пламен Грозданов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Москва от 2006 г. – секретен сътрудник Крежов на ПГУ от 1989 г.
Райко Райчев (1955), постоянен представител, посланик в Ню Йорк от септември 2007 г. – секретен сътрудник Велин 1 и 2 на ПГУ от 1985 г.
Раковски Лашев
Станимир Сърбиновски (1951), съветник, временно управляващ посолството в Претория от август 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1982 г.
Теодор Русинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Тирана от май 2007 г. – сътрудник Йорданов на РУ-ГЩ от 1984 г.
Тодор Стайков (1953), извънреден и пълномощен посланик в Ереван от декември 2007 г. – щатен служител на Шесто управление на ДС от 1975 г., и на ПГУ от 1978 г.
Феим Чаушев (1944), ранг „посланик“ от август 2006 г. – агент Бисер на Комитета за Държавна сигурност в Крумовград от 1966 г.
Сътрудник на ДС е бил и посланикът ни в Брюксел Любомир Иванов(1956) в годините преди приемането на България в ЕС и в първите две след това (2004-2009). Той е бил щатен служител на ПГУ от 1985 г.
АГЕНТИ ПРИ АГЕНТИ 10% от новите агенти в ДАНС били в ДС
Комисията по досиетата разкри имената на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС – разузнаването/, които са принадлежали към структурите на бившата Държавна сигурност /ДС/. 1440 лица са били обект на проверка за агентурно минало, включително председателят и заместник-председателите на ДАНС. За около 160 души проверката е установила принадлежност. Сред тях има бивши и настоящи началници на отдели, сектори, директори и експерти в агенцията по сигурността. Един от тях е самият зам-председател на новата агенция на разузнаването ни Иван Драшков, който е и бивш директор на Национална служба „Сигурност“.
АГЕНТИ ПРИ УЧЕНИ Комисията по досиета оповести имената на 183-ма души (от 1242) в закритата неотдавна т.г. Висша атестационна комисия (ВАК), работили за бившата Държавна сигурност. Висшата атестационна комисия беше държавна институция, подчинена на Министерския съвет. Нейната основна функция беше да присъжда научните степени и звания, използвани от преподавателите в университетите, научния персонал на Българска академия на науките и др. Създадена е била на 14 март 1949 г. по съветски модел с цел да бъде засилен партийния държавен контрол в образователната и научната сфера. Сред „осветените“ имена има на известни на широката общественост, а не само в научните и специализираните среди представители на интелектуалния и академичен елит в България. Сред тях има академици и професори с авторитет и тежест в обществото, които „в другата си битност“ волно или принудително са сътрудничили на ДС.