„Озлобление към всичко и всички“: що за хора са българите
Индивидуалисти, които не понасят чуждия успех, не държат особено на независимото мислене и вечно се смятат за излъгани и ощетени: това ли са ценностните особености на българите?
ДВ: Проф. Паунов, по няколко актуални повода (пандемията и изборите) сега ще си говорим за Вашето изследване „Българското (не)доверие: ценности и социално доверие на българите в европейски контекст“. Нека първо уточним един терминологичен въпрос. Вие използвате категориите „народ“ и „национална култура“, но могат ли те да се възприемат съвсем безкритично? Съществуват ли наистина или са само въобразени?
Паунов: Не харесвам думите народопсихология и манталитет, предпочитам национална култура и национални ценностни особености и използвам предимно тези понятия. Въпросът Ви всъщност е интересен и предполага дълъг и сложен отговор, защото няма една общоприета дефиниция за нация, а и терминът се родее с други две категории – етнос и народ. За да не затъваме в тези дебри, нека да се ограничим в разбирането, че изследването се занимава с национални особености – тоест, с нацията като голяма общност с общо съзнание за историческа и културна принадлежност, обща територия и общ език, организирана в държава.
ДВ: България се намира в четвъртата вълна на пандемията, предстоят избори за парламент и президент. Дали в тази ситуация се задълбочават нагласите, които описвате – негативизъм, песимизъм, озлобление.
Паунов: Поредна вълна и поредни избори. Ситуацията, която визирате, потвърждава за пореден път изводите от изследването. Не може да не сме се питали защо България е на последно място в Европа по толкова много параметри: от процента ваксинирани до изпитвано щастие или доходи. Задавали сме си въпроса защо сме затънали в толкова проблеми, които започваме да виждаме особено ясно, когато попаднем в други страни. И защо отношенията ни са такива, каквито са. Чудили сме се как е възможно да сме свидетели, участници и потърпевши в толкова много абсурди – от политиката до движението по пътищата. И сега сме във вихъра на поредния абсурд: рекордната смъртност и антиваксърството. Всъщност отговорите на всички тези и много други мъчителни въпроси се коренят предимно в нас самите, в нашите собствени български ценностни особености и национална култура.
ДВ: Наричате ги много предпазливо „ценностни особености„. Искате ли да ги конкретизирате?
Паунов: Ето само някои важни характеристики:
– Индивидуализъм, съчетан с непонасяне на чуждия успех, на авторитети и на всеки, който ни превъзхожда. Стара и утвърдена социална практика е не импулсът към единение, а разделението и „поединичното спасяване“ при всяка кризисна или неблагоприятна ситуация.
– Искаме да успяваме, но все ни преследва горчивото съмнение, че сме излъгани, несправедливо третирани, че незаслужено сме останали на долните стъпала на стълбичката на социалния престиж. А успехът определено е интерпретиран като осъществяване предимно в материален смисъл.
– В сравнение с останалите европейци българинът най-малко държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Неслучайно мнозина българисти ни описват с почуда като особено „търпелив народ“. Налице е специфично цинично безразличие към великата европейска ценност на гражданската свобода и достойнство. Търпението обаче, както и въпросното безразличие, са привидни. Просто българинът усеща и дефинира свободата по различен начин, който има повече общо с поединичното спасяване.
– Декларираме средни за Европа нива на религиозност. Но тук, както при всяко духовно измерение, нас по-скоро ни интересува ритуалният или показен аспект, а не дълбоката същност.
– Болезненото усещане за непостигане и неудачност, съчетано с индивидуалистичния ни уклон, ни води до озлобление към всичко общо и към другия. Затова успяваме да „постигнем“ конфронтация по абсолютно всеки въпрос от обществена значимост и да се разделим на враждебни лагери по всяка тема. Мисля, че сега, в тази обстановка на здравна и политическа криза, всички тези особености са все по-очевидни.
ДВ: Току-що описахте „българина“ като човек недоверчив към институциите (тук веднага се сещаме за недоверието към ваксините), като неособено религиозен, като прекалено търпелив и загрижен за сигурността си, като човек, който се чувства вечно излъган, който е общо неудовлетворен и се спасява индивидуално. Не сгъстявате ли боите?
Паунов: Не. Българинът е подчертано най-недоверчив в Европа и на едно от последните места по доверие в целия свят. Има един показател, наречен общо социално доверие, който измерва нагласата ни в междуличностен план да се доверяваме на други. А на основата на това общо доверие израстват и серия по-конкретни доверия към различните институции на обществото и държавността. Равнището на общо социално доверие в България е най-ниско в Европа и даже едно от най-ниските в света. Нещо повече: почти 8 от 10 човека в България са на мнение, че честността и справедливостта не са ориентири в обществените отношения и че индивидуализмът и егоцентризмът са доминиращи ценностни приоритети.
ДВ: Можете ли да дадете примери?
Паунов: Общото социално недоверие има своите конкретни проявления, показващи съответно рекордното за Европа недоверие на българите към парламента, съдебната система, полицията и политиците. Това недоверие често е до 8 пъти по-ниско в сравнение със страните, намиращи се на другия полюс – най-вече скандинавските държави и Швейцария. Към тази картина бихме могли да добавим и потискащия щрих с българския песимизъм, по който на по-предни позиции са само меланхоличните португалци и традиционните лидери по песимизъм в Европа – унгарците. Освен това сънародниците ни имат рекордно високи субективни притеснения за здравословното си състояние, българинът се чувства най-самотен в Европа и най-често изпитва тревожност в сравнение с всички останали обитатели на Стария континент, обхванати от изследването.
ДВ: До какво води липсата на социално доверие в България?
Паунов: Първо, общото социално доверие е доказано свързано с редица параметри на икономическото развитие и благосъстоянието. И обратно: социалното недоверие влошава качеството и производителността на труда на индивидуално равнище и производителността на националната икономика. То влияе върху предприемаческите нагласи, подоходната диференциация, „философиите“ на данъчната система и бюджетирането, спестяванията, склонността към притежаване на дом вместо наемането на такъв, отношението към застрахователни инструменти, нагласата към законите и спазването им и т.н. В крайна сметка доверието или недоверието и ценностите ни в значителна степен обуславят икономическия ни успех или неуспех.
И още: в общества с по-високи равнища на доверие по правило има по-малко агресия и повече политическа стабилност и социална отговорност. По данни на Евростат България е устойчиво на първо място в Европа и по индекса „усещане за корупция“. Този показател не измерва обективните равнища на корупция, а усещането на населението за наличие на такава. Разликата между едното и другото може да е значителна по принцип, но в случая тя няма никакво значение, защото съществени са именно индивидуалните убеждения и нагласи спрямо наличието на корупционни практики в социалната действителност. Убедеността, че те съществуват е направо разрушителна. Тази убеденост дава удобна обосновка за собствените ни корупционни практики и ще има като следствие забележителни подозрителност и недоверчивост, привиждане на всякакви конспирации, в това число разцвет на антиваксърството и негативното отношение към противоепидемичните мерки и т.н.
ДВ: Какви източници сте използвали, за да стигнете до своите заключения? Например за това, че българите са на последно място в Европа не само по доходи, но и по усещане за щастие.
Паунов: Суровите данни, обработени и анализирани за целите на изследването, идват по линия на Европейските социални изследвания, European Social Survey – формат, реализиран в европейските държави по доста строга методика и обхващащ не по-малко от 50 000 респонденти. И още: данни от Световното изследване на ценностите (World Values Survey) и от Евростат.
По-конкретно за втората част на въпроса Ви: българите са на последна позиция в Европа по отношение на преживяваното щастие. Два независими източника – Европейските социални изследвания и Евростат – единодушно констатират рекордно ниската в Европа българска обща неудовлетвореност от живота. Вижда се, че българите са около 12 пъти по-неудовлетворени от холандците и над три пъти по-нещастни от средното в Европа.
Марин Паунов е български икономист с приноси в областите на мениджмънта и човешките ресурси, професор в УНСС, където преподава управление на човешките ресурси, организационно поведение, стратегии на бизнеса, корпоративна култура и др. Консултант е и по бизнес администрация и автор на редица публикации в български и международни издания.