България подменя кандидатурата на Бокова с тази на Георгиева? В рамките на едно денонощие тази новина се разрази като буря. Но каквото и да се случи оттук нататък, срамът вече ни е гарантиран.
Ирина Бокова най-вероятно ще се окаже капан, в който българското правителство ще падне цели три пъти. Първо тя бе издигната от Министерския съвет без видим ентусиазъм и след натиск от страна на АБВ, бившия коалиционен партньор на ГЕРБ. След това управляващите формално се ангажираха с нейната кампания, но толкова внимателно, че някой да не вземе да я помисли за техен кандидат. А сега правителството е на път да се откаже от номинацията на Бокова по също толкова непрозрачен и немотивиран пред обществото начин, колкото непрозрачно и немотивирано беше всичко дотук в тази история. И трите пъти управляващите изглеждат така, все едно играят нечия чужда игра и не успяват да открият своята роля в този процес. А все пак кандидатурата официално се води на Република България, а не на една партия, един бивш президент или едно източно посолство.
Сега нещата започват да приличат на стряскане в последния момент. Ирина Бокова не само не успява да увеличи подкрепата за себе си в проведените досега тайни гласувания в Съвета за сигурност. Тя не успя да получи и широка подкрепа сред българските граждани, колкото и това да няма пряка връзка с процеса на избиране. Начинът, по който Бокова почти насила бе наложена като кандидатура, агресивната кампания на нетърпящите възражение нейни защитници и мощната атака срещу всеки изразител на дори и най-малкото съмнение в нейните качества, направиха невъзможна широката обществена подкрепа в България. Премиерът Бойко Борисов веднъж се показа като слаб, когато позволи да бъде принуден да подкрепи Бокова. Сега очакванията са да повтори това упражнение, като се откаже от собственото си решение.
Новината „Кристалина„
Дипломатическата буря се разигра в рамките на едно денонощие. И то в почивните дни. Първо кореспондентът на тв-канала „Ал-Арабия“ към Обединените нации обяви, че Унгария, Латвия и Хърватия се готвят да номинират вицепрезидента на Европейската комисия Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН – и то с подкрепата на Германия. „Ал-Арабия“ е саудитският отговор на „Ал-Джазира“, но с подчертавани през годините близки отношения с Белия дом. Когато високопоставен представител на тази медия публикува в Туитър нещо, то не може да бъде тълкувано просто като лично хрумване. Само няколко часа по-късно контролирано изтичане на информация от българското правителство създаде очаквания за светкавично развитие – още тази седмица София да номинира втора своя кандидатура и да включи в надпреварата Кристалина Георгиева. В един почивен ден детайлите по тази история, която по условие не е от най-публичните, станаха подозрително много, а границите между информация и дезинформация – трудно различими.
Прочетохме, че по инициатива на Ангела Меркел европейските десни правителства се готвели да обявят обща подкрепа за Георгиева. Че щяла да бъде издигната като кандидат на Европейската народна партия. Че Меркел била постигнала съгласие между „великите сили“ за този вариант по време на приключилата миналата седмица среща на Г-20 в Китай. Тази информационна буря се разрази само денонощие след края на четвъртото гласуване в Съвета за сигурност, където Ирина Бокова не промени резултата си и остана на пета позиция. И когато всеки очакваше началото на работната седмица, за да проследи продължението на историята, говорителите на Москва бяха мобилизирани още в ранните часове на неделната утрин. И говорителят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков, и говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова отрекоха Русия да е дала предварително съгласие за подобна „подмяна“ и дори прекрачиха общоприетите дипломатически норми, като съобщиха, че Меркел е искала от Путин съгласие за такъв вариант, но той бил отказал.
Какво става всъщност?
Всичко това трябваше да припомни на всеки, който си е позволил да забрави, че избирането на генерален секретар на ООН е глобална сделка, в която публичното издигане на кандидатури и провежданите гласувания в Съвета за сигурност не са на принципа на Олимпийските игри. Там не печелят най-бързите или най-концентрираните – нещата се нареждат чрез невидими за публиката дипломатически совалки за постигане на резултат, от който да няма недоволни сред „големите“. Сред тях са петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност. Но и не само те.
В близките дни пред България има три възможности – или да издигне Кристалина Георгиева като нова кандидатура на мястото на неуспяващата да събере подкрепа Ирина Бокова; или да отложи това действие за след поредното гласуване в Съвета за сигурност на 26 септември; или да продължи да подкрепя досегашната си номинация. И в трите случая България ще изглежда слаба. Като страна, която не е наясно какво точно иска, как точно да го постигне и къде може да търси съдействие за това. Досегашната кампания на Ирина Бокова не се постара да не изглежда като реванш на предишния режим в България. Не се постара да не изглежда и като реванш на Кремъл на международната сцена. Българските управляващи – и премиер, и президент – се съгласиха да участват в тази игра. Може да са имали някакви тактически съображения, но нямаха никакво ценностно оправдание за това. Резултатът е, че европейските партньори очевидно вече водят преговори зад гърба ни. Унижението е гарантирано при всякакъв резултат. А внезапните действия в последния момент не могат да го предотвратят.