САМОИЗГАРЯНЕ
Валери Петров
Ян Палах не е между живите вече,
Ян Палах е нейде далече, далече,
Високо там нейде във въздуха син,
над Прага трептящ като дъх на бензин.
Един миг, едно тяло с пламтящи коси –
преди миг само бил и вече не си…
Ян Палах го няма, а ний сме си тук,
и бензинът е нашият и го помниме ние
как във лъскава струя от сондата бие
и как с него по бузите се мажат със смях
Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах!
Филми, книги, идеи, къде сте в живота?
Нима сте измислици на два Дон Кихота
и нищо, и нищо от вас не остава
освен това облаче дим над Вълтава
и тоз вик „Свобода!„, едва чут, едва чут
в януарския въздух, синьо-розов от студ?
Ян Палах го няма и така ни се пада –
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която, страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!
Мир на праха му.