Още една лъжа за Истанбулската конвенция. От съда.
Някои обявиха решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция за победа на разума и правото. Но то прилича по-скоро на подигравка с разума и на насилие срещу правото.
Най-после всички могат да се успокоят: и политиците, които се сдобиха с универсално оправдание, за да им се махне Конвенцията от главата; и целокупната общественост, която се беше разтревожила много, че някой ще и размие пола и ще и го вземе – заедно с някоя и друга национална ценност. Е, вече няма такава опасност – Конституционният съд (КС) обяви, че т.н. Истанбулска конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилиене съответства на конституцията. А, както се изрази депутат от управляващата партия, която уж подкрепяше конвенцията, „когато има решение на най-висшия орган, ние сме длъжни да се съобразим с него“.
Съдиите като „истински патриоти“
А можеха поне да кажат какво мислят за него. Както направиха други. „Съдиите показаха своя висок морал и чувство за дълг към родината и се доказаха като истински патриоти“, обявиха едни от противниците на конвенцията. За да се съгласим с тях, трябва първо да забравим, че по дефиниция конституционните съдии имат дълг единствено към правото. И второ, да приемем, че „родината“ се олицетворява от партиите и че да си „истински патриот“ означава да обслужваш техните интереси.
Други бяха по-премерени във възторга: „разумът и правото победиха“; „победа на българския народ в защита на своята идентичност, на националните и семейни ценности“. Тези твърдения също са, меко казано, спорни. Включително за четирима от съдиите, които смятат, че идентичността и ценностите няма от какво да се защитават, понеже конвенцията не ги заплашва с нищо, а освен това „не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция“. Според тях, общественото мнение може да бъде отчетено „при вземане на политическото решение“ за ратификация, но „не може да влияе върху правната преценка“ за конституционност. И още: „решението на КС представлява „услуга“ за политиците от всички цветове„.
КС изпълни политическа поръчка
Особените мнения на четиримата съдии са ясни, но доста щадящи. Ние можем да си позволим по-директна оценка: мнозинството в КС изпълни политическа поръчка. Което не е изненада за никого. Преди месеци медиите съобщиха почти дословно какво ще е отдавна взетото „политически необходимо решение„. Както и точно кога ще бъде оповестено то – преди лятната ваканция, та скандалът да е по-малък.
Освен това на мнозинството в КС (в почти същия състав) изпълнението на поръчки не му е за първи път. Да си спомним само позорния начин, по който през 2013-14 то запази депутатския статут на Пеевски. Сътвореният тогава правен абсурд отвори широко вратата за всякакви безобразия. Сега самите съдии минаха през тази врата.
Победа на разума?
Решението им не е нищо повече от натруфен и засукан преразказ на вече известните измислици за „опасността“ от подмяна на биологичните полове, налагане на трети пол, еднополови бракове и други подобни. Съдиите „доказват“ тази „опасност“ чрез произволни връзки и препратки към неща, които нямат нищо общо с конвенцията, както и чрез изсмукана от пръстите еквилибристика с грешки и недоразумения в българския превод на нейния единствено меродавен текст (който е на английски и френски). Така решението приписва на Конвенцията конспиративни цели и прикрити смисли, каквито не само не се съдържат, но и са изрично отречени в нея.
Всъщност, по един трагикомичен начин авторите на решението сами са изобличили собствения си неуспех да намерят каквито и да било смислени аргументи със следното забележително умозаключение: „В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент„. Демек, няма как да се бориш с насилието срещу жените, ако не знаеш кой какъв е и кой кого бие.
Това умозаключение казва всичко. То е поредната лъжа, защото конвенцията не „релативизира“ абсолютно нищо, въобще не дефинира пола като „социален конструкт“ и не „създава социален пол, независим от биологичния“. Даже напротив: изрично посочва, че се базира изцяло на двата биологични пола и по никакъв начин няма за цел да замести термините „жени“ и „мъже“. Освен това допускането, че някой може да „загуби способността да прави разлика между жена и мъж“ не е нищо повече от откачена антиутопия. Ако беше така, нищо, даже и най-патриотичният КС, не може да спаси нещастния българин.
Това умозаключение не е „победа на разума“, а злонамерена и перверзна подигравка с него. Или пък най-обикновена глупост като от старите милиционерски вицове.
Кой печели и кой губи?
Като цяло решението на КС е не само позорно, но и доста нескопосано. Но върши работа. От него печелят всички партии. ГЕРБ получи алиби, за да се отърве от проблема без да влиза в конфликт с коалиционните си партньори, и което му е най-важното – с мнението на мнозинството. БСП вече има алиби за позицията си, скандализирала европейската левица, към която уж принадлежи. А освен това трупа точки в напълно обсебилото я състезание по националпопулизъм.
За оригиналните националисти решението е победа, защото потвърждава фалшивите им тези и каузи. Като например тази, че проблемите, от които България трябва да бъде „спасявана“, са „джендърите“, хомосексуалните, циганите, турците, „диктатът“ отвън, либерализма и други конспиративни измишльотини. А не липсата на реформи, невежеството, корупцията и политико-олигархичното овладяване на държавата, за което те не обелват и дума. Впрочем, последното се отнася за всички парламентарни партии.
Непосредственият губещ, естествено, е борбата с насилието срещу жените, а заедно с нея – борбата въобще срещу ширещата се в обществото агресия. Най-важното обаче е, че решението представлява насилие срещу здравия разум и правото, последиците от което са много по-страшни.