Окованата Иванчева: що за общество е това?
Обвинената кметица на „Младост“ Десислава Иванчева постъпи в болница, окована във вериги. Защо тази възмутителна гледка е възможна?
Обвинената за корупция отстранена кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева постъпи в сряда в болница заради изследвания на тумор на хипофизата и. Подобна вест би минала като рутинно съобщение в медийните хроники, ако не бяха последвалите кадри. А те пък от своя страна показаха човеконенавистта на властта у нас.
Тежко охранявана, Иванчева се качваше по стълбите на болницата с белезници на ръцете и …оковани крака. Композицията се допълваше от кожен колан през кръста й, за който са закрепени оковите, с цел движенията й да бъдат още по-ограничени. Единственото основание за това е повдигнатото и обвинение за подкуп в особено големи размери, който представлява особено тежък случай.
След очаквано разразилия се скандал, от Министерство на правосъдието обясниха, че всичко е законно тъй като се изпълнява наредба, според която спрямо всеки, който се конвоира за лечение и изследвания във външни лечебни заведения, се прилагат помощни средства – белезници за ръцете и краката. Проверка във въпросния документ сочи, че такъв текст съществува. „При конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, представляващо особено тежък случай, както и в случаите, когато са налице достатъчно данни, че конвоирането може да бъде осуетено, на конвоирания се поставят белезници и на краката”, гласи той.
Защото може
Защо такива гледки не сме виждали досега – остава загадка. Не е загадка обаче защо именно обвинената кметица на Младост посети болница окована като тежък бандит. И то на фона на станалите вече комедийно-нарицателни бягства на арестанти от цяла България.
Отговорът на този въпрос е сходен с отговорите на всички останали питания около ареста и третирането на Иванчева след това. Защото може.
Може да бъде вкарана в болница с пранги. Защото можеше и при ареста й в средата на април да бъде държана седем часа с белезници насред кръстовището пред Спортната палата заедно със заместничката й Биляна Петрова, а гръмовната акция да се предава на живо по всички медии.
Може да бъде вкарана в болница с пранги, защото можеше да бъде натикана в съдебната зала зад бронирано стъкло, за да бъде запушена устата й и медиите да не чуят какво казва.
Може да бъде вкарана в болница с пранги, защото беше напълнo възможно в съдебна зала да е с белезници, за да не може да лепи бележки до медиите по гореспоменатото стъкло. Т.е. заглушаването да е пълно.
Тук, разбира се, ясно трябва да се каже: дали Иванчева е била добър управник няма никакво отношение към казуса. Нито дали е виновна или не, тъй като подобни решения взема съдът.
Единственият въпрос в случая е – пропорционално ли е подобно отношение на властта към престъплението и сочената за негов извършител. Краткият отговор е – не. Обяснението към него може да варира. То може да бъде намерено в начина, по който Иванчева стана кметица на район “Младост” – неподкрепена от партии. И може да се смята за предупреждение, че ето така се случва с несистемните играчи.
Може да бъде закодирано и в желанието на целия държавен апарат да намери своя изкупителна жертва и опаковка на невъзможността да се занимава с висока корупция. Защото докато уж независимите регулатори лъскат до пълен блясък образа на Пеевски, например, на настървения за разкрития обикновен човек трябва да му бъде посочен “престъпник”, иначе ще вземе да се замисли за онези, които вместо да са оковани, се разхождат свободно…
Може да се търси и в чисто пиарски нагон на спецпрокуратурата и антикорупционната комисия, които се очертават като основни части от пъзела, съпътстващ избора на следващ главен прокурор.
Лесната жертва
Но най-вече може да бъде открито в лесната жертва. Защото Иванчева е именно такава. И по тази причина може да бъде употребявана от държавния апарат за всичко, което му е необходимо към момента.
После всички човеконенавистни действия се оправдават с наредби и всякакъв вид нормативни актове.
Впрочем, ако има нещо по-неприятно от гледката на окованата болна жена и всички обстоятелства около нейния случай от самото й задържане до днес, то това е, че у нас се приемат тихомълком всякакви нормативни документи, които са в остър конфликт с Европейската конвенция за защита на човешките права. И тези наредби и инструкции могат да бъдат извадени за оправдание на всяко властово действие, което пък прикрива друго властово бездействие.
Десислава Иванчева е изкупителната жертва на системата, която не може и не иска да работи. А трябва да симулира борба с корупцията. Но окованата Десислава Иванчева на болничните стъпала е и символ на омразата, която изпитва държавата към собствените си граждани. Десислава Иванчева също така е илюстрация на тоталитарния (законодателен) рефлекс в обществото. И показва ясно, че уважението към личността тук е сведено до нула. А именно то е първото стъпало на модерната държава.