Различните умове учат по различен начин. Това е проблем за много деца, защото повечето училища продължават да се придържат към образователна философия от типа „един размер за всички“. В резултат тези деца се мъчат, защото моделите им на учене не съответстват на училищата, в които са.
Индивидуалният мозък е конституиран по различен начин. Има осем фундаментални системи (или компоненти) на ученето, които разчитат на разнообразни невро-развитийни способности. Някои ученици са силни в едни области, други – в различни, но никой не е еднакво способен и в осемте.
В обществото на възрастните се приема за даденост, че не можем всички да сме „генералисти“, умели във всяка сфера на ученето и овладяването. Въпреки това упражняваме огромен натиск върху децата да бъдат добри във всичко. От тях се очаква да блестят по математика, четене, писане, говорене, правопис, запаметяване, разбиране, решаване на проблеми…, а никой от нас, възрастните, не може да направи всичко това. Ученето започва в училище, но не свършва там. Фрустрирането на желанието на детето да учи ще има последици през целия му живот. Тази фрустрация може да се избегне, ако разбираме, че не всяко дете може да се представя еднакво добре във всеки тип учене. Трябва да започнем да обръщаме повече внимание на индивидуалните стилове на учене, на отделните умове, така че да успеем да максимизираме потенциала за учене на децата. „Няма глупави деца…“ ни показва как.
Индивидуалният мозък е конституиран по различен начин. Има осем фундаментални системи (или компоненти) на ученето, които разчитат на разнообразни невро-развитийни способности. Някои ученици са силни в едни области, други – в различни, но никой не е еднакво способен и в осемте.
В обществото на възрастните се приема за даденост, че не можем всички да сме „генералисти“, умели във всяка сфера на ученето и овладяването. Въпреки това упражняваме огромен натиск върху децата да бъдат добри във всичко. От тях се очаква да блестят по математика, четене, писане, говорене, правопис, запаметяване, разбиране, решаване на проблеми…, а никой от нас, възрастните, не може да направи всичко това. Ученето започва в училище, но не свършва там. Фрустрирането на желанието на детето да учи ще има последици през целия му живот. Тази фрустрация може да се избегне, ако разбираме, че не всяко дете може да се представя еднакво добре във всеки тип учене. Трябва да започнем да обръщаме повече внимание на индивидуалните стилове на учене, на отделните умове, така че да успеем да максимизираме потенциала за учене на децата. „Няма глупави деца…“ ни показва как.