Някой да има план срещу триумфа на ГЕРБ?
Докато някои се чудят защо изобщо не влизат в парламента, ГЕРБ бележи истински триумф като най-успешната партия в новата българска история. Някой да има план, който да промени това положение?
Не е много за вярване (а най-вече не е никак за хвалене), но ГЕРБ се оказа най-успешната партия в новата българска история. Никоя друга политическа формация не е печелила четири избора подред. И никоя друга партия не е удържала почти един и същ брой избиратели в продължение на три последователни вота. Ето фактите: ГЕРБ идва за първи път на власт през 2009 година с 1 678 641 гласа. Четири години по-късно губи близо една трета от тях, но пак остава първа политическа сила. И така до днес, без съществена промяна. През март тази година ГЕРБ е подкрепена от близо 1 150 000 души. Някой друг с такъв резултат? Резултат, постигнат в условията на свобода и демокрация, при само частично опорочавани избори, след два (макар и непълни) мандата.
Във визитната картичка на тази партия пише, че е дясно-центристка. Призната е от ЕНП като част от консервативната общност в Европа. Това може да е морално неприемливо, интелектуално обидно, естетически непоносимо, но фактите не се променят: ГЕРБ е политическата сила, която не само се самоопределя като дясно-центристка, но и бива възприемана като такава от повечето хора в България и извън нея. Който иска да се бори срещу това обстоятелство, ще трябва не просто да предложи алтернатива, но и да съобрази тази алтернатива с вкуса на електората. Или да промени вкуса на електората, като започне стогодишния си план от образованието, културата и медиите. Но да оставим мечтите настрана.
Кажи ми на колко си години
На тези избори имаше две партии, от които по принцип може и да не те е много срам – „Да, България”, която е твърде млада, за да е успяла да разочарова, и „Нова република”, която има в миналото си позорното петно да е търпяла националисти и ГЕРБ като партньори. Последното е важно уточнение не заради удоволствието да се натяква непрекъснато, а заради предупредителния сигнал към „Да, България” и към всеки следващ реформаторски проект: можем ли да сме сигурни, че не биха постъпили по същия начин в сходна ситуация? На тяхната възраст Реформаторите също бяха многообещаващи, а и много по-ефективни. Но това, което направиха, след като пораснаха, им отне моралното право да искат съюзяване с нови формации и да твърдят, че обединението е гаранция за по-голям успех. За колко по-голям успех? За евентуалните осем процента, част от които да подкрепят автентичната дясно-центристка партия на Борисов, а един мандат по-късно някогашното обединение да деградира до хроничните три процента? Я стига, това не е разговор. Но ако погледнем социалните мрежи, ще видим, че е. И че Бойко Борисов харесва това положение – привижда го като допълнителна перла в неизменните му 32 лидерски процента.
Математика на „обединението„
Извън моралните категории, да видим и математическите. Докато ГЕРБ не помръдва от своите над 1 милион симпатизанти, онова, което се смята за истински дясно и дясно-центристко, стои от години по-ниско от тревата. Ако преброим всички подадени за него гласове, та дори и заедно с НДСВ, ще получим следната картина – около 400 000 гласа през 2009 година, до близо 300 000 през “обединителната” и многообещаваща 2014 година, а накрая пак близо 300 000 на сегашните избори на “разединението”. Сред тези цифри няма лъч светлина, който да пробие дебелата сянка на ГЕРБ. И всяка от спорещите страни чудесно знае това. За какво тогава е спорът?
Заради…
Истината е, че в малкото пространство, обитавано от свестните партии, цари една неизречена обида към „Да, България”. И тази обида не е точно политическа. Преди да се учреди като партия, новата формация събра съмишленици, пред които обясни, че се готви да възникне. На това събитие, събрало толкова хора, колкото побира един киносалон, бяха поканени личности, определящи общественото мнение в дясното пространство или изграждащи самото дясно пространство от поне 20 години насам. Какво ли трябва да са си помислили, когато месец-два по-късно им беше казано, че „Да, България” е нещо ново в буквалния смисъл на думата и че почти целият киносалон няма какво да прави в тази нова компания? Със задна дата това трябва да е оформило една доста неловка картина: заповядайте да чуете, че ще правим нещо, което да дойде на ваше място. Това е може би единственото видимо и укоримо действие на „Да, България” за краткото време на нейното съществуване и то донякъде може да обясни последвалите абсурдни обвинения – като започнем от това, че изобщо е възникнала, и свършим с това, че е отговорна за провала на всички, дори и на онези, които нямат нищо общо с нея. Без обяснение остава друго: как да се прави политика в страна, в която най-успешната политическа сила се казва ГЕРБ, а най-успешният политик – Бойко Борисов. Някой да има (истински) план?