Новото правителство: Нима преходът най-накрая свърши?
Структурата на новото правителство напомня на британска сватба – нещо ново, нещо старо, нещо назаем и нещо синьо. Колко дълго ще устои тя?
Мандатът за съставяне на 99-ото правителство на България бе връчен вчера на Кирил Петков – номинацията за премиер от първата политическа сила „Продължаваме промяната„. Петков веднага върна мандата на президента Румен Радев със списък на състав на кабинета. Очертава се още в понеделник парламентът да одобри правителството.
Свърши ли преходът?
При воденето на публичната част от преговорите между представителите на четирите партии – ПП, „Има такъв народ„, „Демократична България“ и БСП, които бяха модерирани от Кирил Петков и Асен Василев, зрителите видяха нещо невиждано за българската политическа действителност: 4 партии, намиращи се на диаметрално противоположни позиции една от друга на политическия компас, успяха да намерят воля, общи принципи и цели, които да ги съберат. Основна заслуга за това имаха Кирил и Асен и технократският им бизнес стил на водене на преговори. Те позволиха едновременно всеки да си „каже болката“ без това да става повод за противопоставяне и спор, но и същевременно намираха най-малкото общо кратно, за да могат да продължат напред в името на промяната и срещу статуквото.
Някои политолози още от изборите през април твърдят, че преходът е свършил. Сега с намирането на компромис между дълговечните политически врагове, обединени в името на борбата с корумпираното статукво и водени от ново и наистина образовано поколение в лицето на ПП, това заключение изглежда като добра метафора за бъдещия кабинет.
Обаче.
Не едно, а няколко „Обаче„-та изскачат, ако човек дори бегло се разходи по биографиите на новите министри, от които се очаква да доведат така очакваната „промяна„.
БСП ще има четирима министри: вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова, министър на труда и социалната политика Георги Гьоков, министър на туризма Христо Проданов, министър на земеделието Иван Иванов. Те трудно могат да бъдат лице на новото.
Нинова освен това има странна привързаност към дезинформацията. Тя е Ковид скептик, националист и привърженик на конспиративни теории, в това число е и борец срещу „джендъра„. Има петна в биографията ѝ на приватизатор, след скандала с „Булгартабак“ беше освободена от поста на заместник-министър на икономиката в мега министерството на Румен Овчаров по време на Тройната коалиция. С нея си отиде и Делян Пеевски, който пък беше зам.-министър по бедствията и авариите.
Иван Иванов беше освободен като зам.-министър на МВР часове след като бе назначен от Пламен Орешарски, тъй като от 1995 г. е управител на клона на групировката СИК в Шумен. Сега от БСП се оправдаха, че нямал нищо общо със СИК, а продавал застраховки.
Номинираният за министър на енергетиката Александър Николов от квотата на „Има такъв народ“ беше уволнен като зам.-министър в същото министерство без мотиви от служебния премиер Стефан Янев през август.
Номинираната от ИТН за министър на външните работи Теодора Генчовска има биография като експерт по отбрана и въоръжени сили в МО и президентството, но няма дипломатически опит.
И т.н. и т.н. …
Кабинет на принципа на британската сватба
За това обявяването на прехода за завършил с този кабинет е прибързано. Оптимистичният прочит е, че този кабинет има шансове да бъде един от последните „преходни„. Метафората, която повече му подхожда, е поверието, на принципа на което се организират британските сватби. Можем да го перифразираме така:
Нещо ново (министрите на ПП), нещо старо (министрите на БСП), нещо назаем (служебните министри) и нещо синьо (Гроздан Караджов – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството).
Най-важните задачи и слабите звена
Бъдещият премиер Кирил Петков определи първите си задачи така: Запазване на цените на енергоносителите от 1 януари както за битовите потребителите, така и за бизнеса, и недопускане на нова вълна на разпространение на коронавируса.
Решаването на проблема с главния прокурор и съдебната реформа няма как да не бъде друга първостепенна задача. Във външнополитически план голямата задача е излизането от омагьосания кръг с ветото, спиращо Северна Македония към ЕС.
Най-голямото предизвикателство обаче е европейската Зелена сделка, чиито изисквания могат да превърнат България в екологично чиста страна и иновативен лидер или да я заковат на дъното на ЕС заради изостаналата технологично с десетилетия енергетика и индустрия.
Точно тези задачи и предизвикателства вещаят къс период на управление за тази коалиция, а основната причина са партиите в нея. Въпреки декларациите, в предишния парламент ИТН се показаха като надменен и непредсказуем партньор, а зависимостите на БСП лъснаха при ключови гласувания за съдебната реформа. Надали от пролетта насам конците на кукловодите са скъсани и характеропатиите са излекувани.
ИТН не просто се изгради като партия на Ковид скептици, антиваксърски послания и разпространил на дезинформация, но и депутатите ѝ с желание и плам се хвърлят на парламентарната трибуна всеки път, когато се заговори за нуждата от затягане на мерките срещу коронавируса.
Позицията на Нинова за Северна Македония е ясна, а връзките на БСП с големите играчи в сферата на енергетиката и тяхната обвързаност с Русия са добре позната обществена тайна. При гласуването на закони за съдебната реформа в предишния кабинет БСП не беше особено конструктивен партньор. И това са само част от примерите.
Кое ги обединява?
Това, което обединява четирите партии, е разбирането, че ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат отстранени от властта. Към момента ГЕРБ са се окопали по общини и „изчегъртването“ и свалянето на резултата им на парламентарни избори минава през загуба на местни избори.
Кирил Петков вече отправи подобен намек към кметицата на София Йорданка Фандъкова. За това партиите в тази коалиция има смисъл да направят всичко възможно да устискат тази коалиция поне още две години до есента на 2023 г.
Естествено, Петков постави като цел 4-годишно управление. Ако способностите за намиране на компромиси, които с Асен Василев демонстрираха на преговорите, сработят толкова дълго – това би било повече от чудесно. Но да не забравяме, че все пак „политиката е изкуство на възможото„, както е казал Ото фон Бисмарк.