Новите лица и старият параван България. В нашенското подобие на демокрация
Основните български партии се надпреварват да лансират ангажименти за „нови лица“ в политиката. Но нека не се заблуждаваме: целта им не е нов модел на управление. Искат просто да маскират изпитани схеми на задкулисието.
„Поискай промяна“ – така според БСП трябва да звучи предизборната платформа, с която партията ще се опита да привлече повече гласове на 26 март. Ръководството на формацията обобщава концепцията си горе-долу така: война срещу „паралелната държава, мафията и корупцията“. Съвсем в стила на агитпропа левицата обещава след 20-30 години българите да станат 8 милиона и никой от тях да не е беден. А освен заканите за десетилетно управление, социалистите предлагат и компрометирани мерки от мандата „Орешарски“, като фонд „Индустрия“ например.
Обновление на редиците
Паралелно с подобни стари концепции БСП реши и друго: да обновява редиците си. И започна чистка на старите лица, като ограничи възможността за депутатски номинации на дългогодишни парламентаристи като Михаил Миков, Атанас Мерджанов и Янаки Стоилов. В подобна посока са и посланията на ГЕРБ – още преди да започне реденето на листите за следващия парламент, от Борисовата партия започна да тече информация, че се подготвя „обновяване“ на лицата.
И докато двете формации, които към момента са с почти изравнени резултати, лансират що-годе еднакви концепции и очевидно смятат, че с мантрата „нови лица“ ще извлекат допълнителни електорални ползи, на терена се появи една съвсем нова партия. Но колко пък да е нова партията „Воля” на Веселин Марешки, след като прибягва до стари и изпитани методи, наблягащи предимно на стандарта на живот. И тук, разбира се, идеите ще бъдат прокарани от „нови“, некомпрометирани политически лица.
Началото
Целият този зов за новост, тръгнал от референдума на Слави Трифонов с обясненията за мажоритарния вот, който трябва да гарантира „по-високо качество политици“, вече изживя своята кулминация – изборът на Румен Радев за президент. В редица свои коментари водещи български анализатори отдадоха успеха му на факта, че досега не е имал досег с политиката, не е компрометиран и е именно ново лице. А изборът му за държавен глава даде тласък на партийното въображение и провокира цитираните послания за обновление.
По-детайлният поглед към Радев обаче (не като президент, а като аргумент за обновлението) показва, че реалността е малко по-различна. Администрацията му и служебното правителство, които назначи, не просто нямат нищо общо с новостта – те са представители на една почти забравена коалиция между НДСВ и БСП. А практиките, които демонстрират, са същите, към които неведнъж са прибягвали и БСП, и ГЕРБ. Чистка в администрацията и закани за „ревизии“, които почти със сигурност няма да доведат до нищо повече от малко фойерверки по определени теми.
Ето защо моделът на „новостта“ в българската политика няма да сработи. Новите лица няма да решат старите проблеми. Напротив – ще задълбочат вече стабилно установените лоши практики, основната сред които е задкулисието. В нашенското подобие на демокрация това, което се вижда, винаги цели да прикрие неосветени договорки и апетити. Затова какъв по-добър начин да скриеш модела „Кой“ например – просто спускаш пред него завесата от неопетнени политически имена.
Новите лица и старият параван
Ангажиментът за нови лица, които да заменят старите носители на лоши практики, е за БСП най-лесният начин да се скрие от въпросите за евентуална коалиция с ДПС. А публичното разграничаване от доскорошни депутати, „прославили се” като местни велможи, е за ГЕРБ най-лесният начин да си изгради нов имидж на партия, бореща се срещу несправедливостите в обществото. Но ако се върнем два парламентарни вота по-назад, ще си спомним как за миг бе прекратена политическата кариера на острието на Борисов в парламента – Искра Фидосова. Промени ли обаче публичният ѝ линч модела на управление? Не. Просто бе направен опит да бъде маскиран като нов.
Впрочем, ангажиментът за обновление в комбинация с липсващата качествена промяна на заявките за правене на политика силно напомня на бизнес-модела „Кой“ – още от същото, но скрито зад офшорни компании. И както този модел действа пагубно на бизнес-средата в България, така и „офшорните политици“ ще подействат пагубно на процесите в страната.
Именно тези привидни обновления, зад които са скрити стари, компрометирани практики, ще бъдат лайтмотивът не просто на предизборната кампания, а и на следващото управление. Именно с тези „новости“ ще се опитат да покрият останалите без отговор въпроси за политико-прокурорския модел на управление; за кражбата КТБ; за зависимостите в българските медии; за олигархичния бизнес. Все теми, които се нуждаят не от нови лица, а от отговори. И които изискват нов модел на управление, а не параван. Но както знаем, параванът си е изпитан метод в българската политика.