„Има такъв народ„: новият план на Слави Трифонов
„Няма такава държава“ става „Има такъв народ„. Дали сблъсъкът със съда е бил съзнателно търсен от Слави Трифонов? И дали шоуменът ще се спогоди с премиера Борисов? Ефектът би бил зашеметяващ.
Отказът на ВКС да регистрира партия „Няма такава държава“ не слага точка на политическия проект на Слави Трифонов. С него пътищата на „Ку-ку„-похода към политическата арена не свършват. Шоумените веднага намериха решение на проблема: те сменят фирменото название и „боичките“ (по Слави Трифонов). Проектът ще ходи на поправителен пред Темида с ново име – „Има такъв народ„. И, разбира се, вече без националния трибагреник в емблемата си.
Партии, знамена и закони
Издържани ли бяха мотивите на съда? Краткият отговор е: „да„. Ето какво се казва в чл. 5(1) от Закона за политическите партии (2015 г.), който препъна шоумените: „Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения“.
Аргументът на г-н Трифонов гласеше, че вече имало партии, които са били регистрирани, макар да се заигравали с националното знаме. Този довод не издържа на формалната, правна логика. В България, за разлика от други правни системи като англосаксонската, „прецедентът“ не е източник на правото (макар сред юристите да има известен дебат по въпроса – като пример за противното се цитира задължителния характер именно на решенията на ВКС).
Освен това една „незаконосъобразна регистрация„, за да използваме термина от решението на ВКС, не би трябвало да служи за пример или да става прецедент, нали така?
А „корпорацията ДПС“?
Не съвсем. Ако отидем отвъд формализма и хвърлим едно око на политическата „целесъобразност„, нещата около злощастния проект на г-н Трифонов започват да изглеждат съвсем различно. Всеизвестен факт е, например, че в България има етнически партии, които не само са регистрирани в противоречие с Конституцията от 1991 година, но и се радват на дълъг и щастлив живот. Най-видната от тях – „корпорацията ДПС“ (по израза на Корман Исмаилов), която „повлече крак“ и даде „пример“ за останалите, през януари отпразнува 30-годишен юбилей. Споменавам движението, защото проектът-мъченик на Слави Трифонов е сочен като претендент, който би могъл да „измести“ ДПС от третото място в политическата система.
„Има такъв народ“ обаче не може да се сравнява с мобилизирания на етническа основа електорат на ДПС. Става дума за твърде различни избиратели. Агрегатното състояние на един „шоу„-формат е по-скоро газообразно за разлика от твърдите ресурси, с които разполага „корпорацията„, експлоатираща етническата карта. Силната инерция, приливът на енергия и ентусиазъм са особено характерни за еуфорията, която генерират политическите „комици„. Въпросът е колко дълго харизматиците могат да се задържат на гребена на вълната или да „ходят по облаците“ преди те да се изпарят. А зенитът на г-н Трифонов като че ли отдавна мина.
Ще се побратимят ли Банкя и Учиндол?
Често Слави е сравняван с Грило, Зеленски и други екзотични „чуждестранни“ феномени. Забравя се обаче, че в България има истински виртуоз, който е направил завидна кариера от „симбиозата“ между политическа и развлекателна програма. Става дума за министър-председателя Бойко Борисов. Този ненадминат комуникатор, който със спонтанните си скечове може да развесели дори най-сериозните си противници, стои обаче начело на една – грубо казано – дисциплинирана милиционерска партия.
Заслужава си да попитаме и това: дали двамата „шоумени“ – този от Министерски съвет и този от „Шоуто“ – няма все пак да се спогодят? Ще се побратимят ли Банкя и Учиндол? Ефектът от един такъв „династичен“ брак би бил зашеметяващ. Поглеждаме в далечината… и съзираме как „Ку-ку бендът на народната милиция“ обиграва територията в неравноделен такт.
И още един сценарий
Възможно е провалената регистрация да е планирана като аргумент за революционния дух на „Шоуто“ от самите сценаристи. Не е изключено проектът да се е самоспънал, съзнателно нарушавайки буквата на закона. Неговите инициатори знаят добре, че могат да калкулират дивиденти от всеки челен удар със „системата„. Така, както го правят и досега. Не става дума само за припева „как корумпираният елит не се съобрази с резултатите от референдума“ и т.н.. Става дума за медиен продукт, който изначално се гради върху образа на „хъшовете“ – поборници за свобода и правдини (както и за някое и друго „Ферари„).
Възможно е проектът на Слави Трифонов да спечели от сблъсъка със съда. Но, в крайна сметка, всичко пак опира до… „боичките„. Защото, както винаги в такива случаи, Негово Величество Избирателят ще узнае какви са истинските цветове на „Шоуто“ едва „в понеделника след изборите„.
Дали и този път електоратът няма да спре разстроено чалгата, за да се отдаде на меланхоличен блус?