В САЩ данъчните увеличения бяха обект на партийна война и докараха страната до ръба на „фискалната скала„. В Южна Европа икономиите доведоха до масови протести и работнически стачки, отбелязва Асошиейтед прес в аналитичен материал.
Може би и едните, и другите биха могли да се поучат от холандците, чиято култура на компромиси запази страната им в добро състояние през цялата икономическа буря. В Холандия ударите от световната финансова криза досега се поемаха по-спокойно, като политическите партии, синдикатите и официалните представители бяха по-съсредоточени върху споразуменията, отколкото върху борбата за принципи, и върху споделянето на трудностите, както и върху благоденствието.
В крайна сметка прагматичният мироглед на холандците гласи: участваме всички заедно. Холандската система, известна като „Полдер модел„, се стреми към споделяне на неизбежното страдание от един спад по начин, който всички възприемат като справедлив. Работодателите се съгласяват да не закриват толкова много работни места, колкото иначе биха, в замяна на това, че работниците склоняват да приемат орязване на заплатите и не излизат на стачка.
Междувременно правителството се опитва да формира обществена подкрепа за данъчните увеличения и съкращенията на разходите, като ги разпределя поравно сред групите. „Всеки ще усети затрудненията„, заяви премиерът Марк Рюте след неотдавнашна среща с бизнес и синдикални лидери и допълни: „Ще споделим бремето, колкото е възможно поравно. Като единна страна ние сме силни„. Идеята за „Полдеринг“ намира дълбок отзвук сред холандския народ. В исторически план жителите на „Ниската земя“ е трябвало да се кооперират от различни социални класи, за да си поделят разходите по поддържане на системата от вятърни мелници и диги, предпазваща ги от наводнения и спомагаща за превръщането на мочурища в суха земеделска земя, известна като „полдер„.
„Полдер модела“ в съвременната си форма води началото си от икономическа криза през 1982 година: на фона на висока безработица и стагфлация, министрите от правителството сядат заедно със синдикатите и индустриални лидери и постигат споразумение, в което профсъюзите приемат ограничения на заплатите и слагат край на стачки в замяна на гаранции за заетост. Оттогава Холандия, чиято икономика сега е пета по големина в еврозоната, е сред най-добре развитите промишлени страни.