Въпросите на медиите може да са и по-опасни от взривовете. Взривовете в Челопечене бяха преди четири години. Оттогава нищо не се е променило…
Четири години след Челопечене последваха взривовете при Петолъчката. Натрапчивото повторение на едни и същи събития говори за системни „човешки грешки„, отговорните за които често остават неразкрити и ненаказани.
Когато преди почти четири години взривовете от Челопечене разтърсиха София, първи там се появи днешният премиер, тогава все още столичен кмет, за да обяснява, обвинява и успокоява пред телевизионните камери на фона на фрапиращото правителствено отсъствие и мълчание. После разказваше как с екипа му събрали хората в центъра на селото, седнали при тях, черпили ги по едно кафе и те спрели да бягат. „Успокоявахме ги. Питаха ме опасно ли е? Аз им казах, че ако е опасно, първи ще избягам. Хората се поуспокоиха„, каза тогава кметът и добави, че с цел да няма паника може и оркестър да им прати.
Ирония на съдбата и трагична закономерност
Сега, когато взривовете разтърсиха селата около Стралджа и прекъснаха една от най-натоварените пътни артерии в страната, вече като премиер, той не отиде на Петолъчката и дни наред мълча по темата. На фона на обичайната му медийна хиперактивност това отсъствие изглежда странно, но пък е напълно обяснимо. Със сигурност премиерът не се е уплашил от взривовете и летящите парчета от снаряди. Много по-„опасни“ са натрапчивите въпроси, породени от фрапиращо честото повторение на събитията.
След Челопечене, през февруари 2010-та четирима души пострадаха при експлозия в завод за боеприпаси в монтанско село. През ноември 2011-та по така и неизяснени причини три дни гърмяха иначе „изрядни“ бивши военни складове край Севлиево. В началото на тази година взрив уби жена в склад до габровско село. И така до миналата седмица край Петолъчката. Всъщност част от канонадата там бе предизвикана от снаряди, изостанали и докарани от Челопечене. Което изглежда като някаква символична ирония на съдбата, но по-скоро е трагична закономерност.
В тази хронология се вписва и приетият нов Закон за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, който през септември 2010-та въведе строги изисквания, ред, контрол и отчетност.
Системни „човешки грешки“
Въпреки това обаче и сега, както преди четири години в Челопечене, часове наред никой не можеше да каже дори колко точно хора са били в обхванатите от взривове складове. Никой не знае колко и какви точно боеприпаси и оръжия са се намирали и каква точно дейност се е извършвала в тях. Отново витаят какви ли не слухове, които никой не е в състояние да опровергае. И отново се гадае за причините.
Естествено накрая сигурно стандартната версия, появила се първа, ще се окаже и последна – „човешка грешка“ на някой от притиснатите от недоимъка местни работници, рискували живота си за 350 лева месечно в един бизнес за милиони.
Но кой и защо въобще разрешава случайни хора без нужната квалификация да боравят с опасни вещества? Кой и как дава разрешенията и лицензира фирмите? Кой и как изготвя условията за кандидатстване, провежда търговете и дава поръчките? Кой е позволил такъв тип дейност да се извършва в непосредствена близост до един от най-оживените транспортни възли в страната? Кой следи какво влиза и излиза от десетките подобни складове? И въобще кой и как контролира този потаен и съмнителен бизнес? Защо от Министерството на отбраната говорят за „крещящи“ нарушения, а от МВР твърдят, че всичко е наред?
Въобще натрапчивото повторение на едни и същи събития показва, че зад отговорите на тези въпроси се крият други, системни „човешки грешки„, отговорните за които обикновено остават неразкрити и ненаказани.
Взривените митове
Четири години след взривовете в Челопечене разследването все още продължава. Както стана ясно тези дни, до края на август тепърва трябва да е готова „назначената комплексна взривотехническа и пожарна експертиза„. Говорител на съответната прокуратура мъдро допусна както „вероятността да се установи„, така и вероятността „да не се установи наличието на виновно поведение„.
Преди четири години, в първия ден на челопеченските взривове, устремилата се по онова време към властта в цялата държава партия на тогавашния софийски кмет и днешен премиер излезе с остра, но съвършено справедлива декларация. „Взриви се не само базата с боеприпаси в Челопечене, взриви се за пореден път митът за компетентното и отговорното управление на страната в настоящия момент„, се казваше в нея.
Оттогава нищо не се е променило. Само дето в знайни и незнайни складове са се натрупали още хиляди тонове опасни боеприпаси, а взривовете вече вземат и човешки жертви. Иначе казаните преди четири години думи за взривените митове и компетентното управление са все така точни и актуални и „в настоящия момент„.
Затова и премиерът не отиде на Петолъчката.