Поредната голяма грешка. Какъв ще бъде реалният ефект от тази поредна битка срещу свободния пазар?
На пръв поглед тази новина изглежда добра: българската държава се кани да замрази цените на лекарствата без рецепта. В действителност обаче тази вест е много лоша.
Ако в следващите дни и седмици установите, че хапчетата за глава или сиропът за кашлица, които обикновено си купувате при нужда, са поскъпнали, или че противогрипният препарат, с който сте свикнали, е изчезнал от аптеките, не се чудете. Няма да е заради инфлацията или световната криза. Просто държавата е започнала поредната си битка с цените на лекарствата – дежурното алиби на всички управляващи за неспособността им да реформират здравната система. Но както батакът в здравеопазването става все по-голям, така и битката с цените на лекарствата всеки път завършва с провал.
Днес например е вече напълно очевидно, че продължилата месеци наред миналогодишна шумна кампания за понижаване цените на лекарствата, заплащани от здравната каса, е абсолютно безрезултатна. Само дето около 200 вносни медикаменти изчезнаха от българския пазар. Но това е друга тема.
Най-новата „революционна“ идея
Този път държавата се кани да се намеси в ценообразуването на лекарствата, които се купуват свободно, без рецепта. Министерството на здравеопазването е публикувало и се кани да внесе за приемане в Министерски съвет наредба, според която фирмите-производители ще могат да заявяват промени в цените си само веднъж годишно – при това, ако става дума за поскъпване, то няма да може да бъде по-голямо от процента на статистически отчетената инфлация.
Централизираното административно дирижиране на цените не е нещо ново за България – общо взето, поне на книга, се отървахме от него само преди двайсетина години. За Европейския съюз обаче идеята е донякъде революционна. Възприетият в ЕС принцип е, че държавата може да регулира само цените на онези лекарства, за които се плащат публични средства. Тъй че, както твърдят мнозина, „новаторският” български принос може да попадне под ударите на европейските регламенти. Това обаче е най-малкият му проблем.
Да убиеш конкуренцията
Опитът за практическо замразяване на тези цени е преди всичко напълно безсмислен. Първо, защото те и без това са в някаква степен регулирани. Сега, след като регистрират определена пределна цена, производителите имат право да я променят два пъти годишно. После пък възможната надценка за всеки участник по веригата е строго определена.
Най-важното обаче е, че става дума за един изключително конкурентен пазар. Това са около 1 200 широко ползвани лекарства като противогрипни препарати, обезболяващи, витамини и пр. Във всяка от тези групи има голямо разнообразие от алтернативни производители, медикаменти, разфасовки, форми на употреба, цени и постоянни промоции. Само при сиропите за кашлица се конкурират около 50 продукти. А за огромната конкуренция при аптеките изобщо няма нужда да говорим.
В резултат на тази конкуренция повишенията в цените са по-скоро редки изключения, които се случват само при крайна производствена или пазарна нужда. Нещо повече – производителите са принудени да предоставят продуктите си на дистрибуторите и на аптеките доста по-евтино от пределните цени, на които са ги регистрирали. Аптеките пък са принудени да начисляват по-малка от разрешената им надценка. При това положение от гледна точка на купувачите ефектът от замислената мярка ще бъде нулев.
Страничните ефекти
Но може да стане и по-лошо, тъй като цените биха могли да се повишат. Нещо, което по свидетелства на аптекари вече се наблюдава масово още преди наредбата да е приета. Поровéте се в интернет форумите или попитайте в най-близката аптека и ще се убедите. Ще научите и конкретни примери – от широко употребяван хомеопатичен противогрипен препарат до стомашни капки и сухи млека за бебета. Механизмът на това поскъпване е елементарен и напълно обясним. Производителите нямат време да регистрират нови цени, но при перспективата за замразяване на цените до нивото на инфлацията те могат превантивно да се застраховат срещу всякакви пазарни рискове като се откажат от отстъпките, които правят сега, и „отидат” на пределните си цени.
Другият твърде вероятен ефект е изчезването на лекарства. И тук механизмът е елементарен. Запознати със ставащото на българския пазар твърдят например, че заради ниските им цени в България някои лекарства се реекспортират към Западна Европа, където цените им са доста по-високи. За да спрат този реекспорт и да си спестят загубите от това подбиване на цените им на далеч по-големи пазари от българския, производителите на тези лекарства сега са принудени да повишават цените в България. Ако обаче българските цени бъдат фиксирани, за производителите ще е много по-евтино да изтеглят продуктите си от малкия български пазар.
Ненаученият урок
„Най-големият приоритет на този кабинет беше ясно дефиниран и той беше социална насоченост и социален ефект. Какво по-социално от това една година да не се повишават цените на лекарствата?”, чуди се служебният министър на здравеопазването, поел по стъпките на предшествениците си.
Ефектът обаче ще е точно обратен – напълно антисоциален. Както многократно се е случвало не само с лекарствата, но и с много други стоки. Битката с пазара е обречена – това е елементарният, но все още ненаучен урок на българския преход. А пораженията могат да бъдат катастрофални. Който се съмнява, нека види какво става в българската енергетика