Отиде си Нелсън Мандела
Южна Африка в траур
На свобода – след 27 години затвор
Икона на борбата срещу апартейда, първият чернокож президент на Южна Африка и Нобелов лауреат: в родината си Нелсън Мандела е национален герой. След продължително боледуване той почина на 95-годишна възраст.
„Нашата нация изгуби своя велик син”, каза Зума.
„Съдете за мен не по успехите ми, а по това колко пъти съм падал и отново съм се изправял„, казваше Нелсън Мандела.Нелсън Холилала Мандела – това е цялото име на един от най-известните борци за свобода. На езика на клана Кхоса „Холилала“ означава „този, който чупи клоните“ или в свободен превод „този, който създава ядове“. И наистина, роденият през 1918-та година Мандела създава премного ядове – на режима на апартейд. Режимът обаче си отмъщава и вкарва през 1962 Мандела в затвора за цели 27 години.Нелсън Холилала Мандела – това е цялото име на един от най-известните борци за свобода. На езика на клана Кхоса „Холилала“ означава „този, който чупи клоните“ или в свободен превод „този, който създава ядове„. И наистина, роденият през 1918-та година Мандела създава премного ядове – на режима на апартейд. Режимът обаче си отмъщава и вкарва през 1962 Мандела в затвора за цели 27 години.
Нелсън Мандела започва да създава ядове още като студент – в университета той се включва в студентския протест срещу политиката на учебното заведение и бива изключен. Няколко години по-късно младият Мандела създава главоболия и на семейството си, бягайки в Йоханесбург, за да се спаси от принудителен брак. Там бързо влиза в политиката – през 1944 става член на партията Африкански национален конгрес. След 1948 година, когато подкрепящата апартейда Национална партия печели изборите, Нелсън Мандела става още по-активен политически. Същевременно той постъпва на работа като чиновник в една еврейска адвокатска кантора и започва да следва право. През 1952 година Мандела открива първата адвокатска кантора в Йоханесбург, която предлага услуги на тъмнокожи срещу минимално заплащане.
Въоръжена борба срещу апартейда
След забраната на Африканския национален конгрес, през 1961 година Мандела създава въоръженото крило на партията Умхонто Свизве (Копието на нацията). Той организира саботажи срещу военните и правителството и прави планове за евентуална партизанска война. През 1962 година заминава в чужбина, за да търси финансова подкрепа за паравоенното обучение на групата.
След завръщането си в Йоханесбург обаче Мандела е арестуван и осъден. Той излежава 17 години от присъдата си в затвор на остров Робен, където е принуден да работи във варовикова мина. Именно там Нелсън Мандела получава тежко увреждане на зрението, което обяснява и по-късната забрана за снимки със светкавица, наложена на фотографите, които го снимат. В затвора той основава „островен университет“ и учи съкилийниците си да четат и пишат. И до днес някогашната му затворническа килия № 5 привлича множество туристи от цял свят.
През 1985 година тогавашният президент на Южна Африка Питър Бота предлага амнистия на Мандела, но в замяна настоява въоръжената съпротива на Африканския национален конгрес срещу режима на Националната партия да бъде преустановена. Мандела отказва. Следват тайни преговори с властите и на 11 февруари 1990 година Нелсън Мандела излиза на свобода. Този момент е увековечен от редица световни медии, които предават на живо от мястото на събитието.
Африканският Мартин Лутър Кинг
След като излиза от затвора „африканският Мартин Лутър Кинг“ продължава своята борба срещу апартейда с пълна сила. Усилията му дават резултат: през 1993 той получава Нобел за мир, а през 1994 в Южна Африка се провеждат първите свободни избори, на които право на глас имат хората от всички раси. На 10 май 1994 година Нелсън Мандела става първият тъмнокож президент на страната и се посвещава на помирението между расите в родината си.
След като приключва с активната политика, през 1999 Мандела се ангажира особено силно в проекти и програми за децата и болните от СПИН. „Южноафриканците водиха дълга борба срещу апартейда. Днес те са изправени пред още по-голяма опасност“, заявява той, визирайки борбата срещу СПИН. По-късно самият Мандела признава, че не е сторил достатъчно в битката срещу коварната болест. Той не успява да се пребори и срещу бедността в страната. Мотото на неговата партия от 1994 година „По-добър живот за всички“ така и не става реалност за всички южноафриканци. И до днес страната е измъчвана от растяща корупция, престъпност и безработица.
През годините Нелсън Мандела е активен и на международната политическа сцена. Той посредничи в гражданската война в Бурунди, отправя остри критики срещу политиката на САЩ и Великобритания по отношение на Ирак, през 1999 година пък остро критикува намесата на ООН във войната в Косово.
Последните години от живота на Мандела
През 2001 година Нелсън Мандела заболява от рак на простатата, като претърпява успешно лечение. През 2004 той обявява, че се оттегля от публичния живот, тъй като иска да отделя повече време на семейството си. Оттеглянето му обаче не е цялостно. Именно Мандела е основният двигател за провеждането на Световното първенство по футбол за първи път на африканска земя. През 2010, в навечерието на Световното първенство обаче, в катастрофа загива правнучката му Ценани. Оттогава насам здравословното състояние на Мандела се влошава рязко и той се усамотява в родното си село.
Мандела боледува дълго време от инфекция на белите дробове. През последните пет месеца той бе в критично състояние и се наложи на няколко пъти да бъде приеман в болница.
В лицето на Нелсън Мандела светът губи един от най-големите си борци за свобода. А Южна Африка губи своя морален компас. След смъртта на Мандела партията Африкански национален конгрес бързо може да поеме по пътя на повечето освободителни движения в Африка – по пътя на злоупотребата с власт и корупцията