Ромите – маргинализираното малцинство
Протестите срещу стипендиите за ромски ученици отново напомниха за един от най-острите проблеми на България – тоталната маргинализация на ромския етнос. Доклад на Световната банка сочи причините за ромското изключване.
Ромите продължават да са част от проблемите, а не от решението на проблемите на застаряващите общества в Централна и Югоизточна Европа. Социалното и трудовото им изключване нанася сериозни щети на икономиките и допринася за задълбочаването на неравенството и социалните напрежения, категорични са експертите на Световната банка.
Безспорно най-силно засегнати от ромската маргинализация са България и Румъния, в които делът на това малцинство е и най-голям. Заради силното застаряване и смаляване на българското общество, делът на навлизащите в активна възраст роми вече съставлява една пета от младежкия трудов ресурс за икономиката на страната. Той също се свива, но много малка част от това попълнение на практика заема освобождаващи се работни места, за които се изисква предимно нискоквалифициран труд, се твърди в новия доклад на банката за предизвикателствата пред справянето с ромското изключване.
„Падането на комунизма завари ромите неподготвени за навлизане в пазарната икономика, изискваща гъвкави професионални умения. Изключването им от трудовия пазар и липсата на доходи доведе до тяхната маргинализация и в образованието, и в останалите сфери на социалния и икономическия живот. Вместо интеграция те се оказаха въвлечени в един порочен кръг – бедност, необразованост, безработица. Те от своя страна водят до нарастване на мизерията и социалното изключване в ромските квартали“, обобщават ситуацията експертите на Световната банка. Те признават, че липсата на напредък в решаването на проблемите, въпреки отделяните немалко средства от Европейския съюз, международните финансови институции и частни дарители, се дължи и на продължителната икономическа и финансова криза по време на безславно приключилото през 2015-та година Десетилетие на ромското включване.
Неизбежна съдба
Лошите показатели в международното изследване PISA за знанията на 15-годишните ученици в България в немалка степен са такива отчасти и заради качеството на обучение в сегрегираните ромски училища в страната. Същото констатират авторите на доклада и за Словакия и Унгария. „Проблемът на ромските ученици е, че те не могат да избират нито семейството, в което растат, нито съучениците си в училище. За децата от гетата и ромските махали родителите и средата, в която те учат и се възпитават, е неизбежна съдба, която най-често е несправедлива към тяхното бъдеще. Децата нямат контрол над нея“, изтъква изследователят Боян Захариев от софийския Институт „Отворено общество“. Той цитира множество изследвания за позитивните резултати в обучението на роми, чиито родители са се занимавали с тях като малки, учейки ги да рисуват, смятат или да познават буквите.
Финансирани от Световната банка теренни изследвания сочат, че за много ромски семейства образованието не е ценност, защото не води до бързо намиране на работа и печелене на пари. Това потвърждава едно ромско момиче от Северна България, което е успяло да завърши университет въпреки, а не с подкрепата на родителите си. Подобна нелека съдба е имало и ромско момиче от Централна Румъния, оставено от родителите си в дом за сираци.
Къде започва интеграцията
От огромно значение е ромските деца да започнат да посещават детските градини от възможно най-ранна възраст. За България тя е 5-6 години, но в Унгария вече е въведено предучилищно обучение още от тригодишна възраст. Изследванията са показали, че ако ромските деца посещават поне две или повече години заведенията за предучилищна подготовка, по-късно резултатите им по математика в тестовете на PISA нарастват средно с 10 точки. Ходене на детска градина само една година не оказва почти никакво значение за по-нататъшното развитие на ромските деца, 53% от които и сега са лишени в България дори от тази минимална възможност. В домовете на българските роми има средно по една книга, а в Унгария – средно по пет книги.
„Успехът на първите седем години в развитието на едно дете зависи и от желанието и възможностите на родителите да се занимават с него. Дори да имат само основно образование, при желание те биха му помогнали“, твърди Захариев. Той напомня за необходимостта от по-добри здравни грижи за ромските деца. Бумът от заразяването с морбили през 2010 г. в България, което отне живота на немалко ромски деца, е бил неминуем заради фалшифицирането на отчетите за изпълнение на имунизационния календар в ромските квартали. Макар оттогава да се вземат по-строги мерки за спазването му, понастоящем 5% от децата на ромите в България изобщо не се имунизират, констатира докладът на Световната банка.
Дискриминация ли са стипендиите?
Боян Захариев категорично защитава тезата за необходимостта изоставащите в училище ромски деца да бъдат стимулирани с малки стипендии. По-голямата част от финансирането е осигурено от Международния Ромски образователен фонд и институции като Световната банка. Малките роми ще ги получават само при доказан напредък в посещаемостта, успеха и поведението в училище и в това отношение са въведени строги правила за избягване на злоупотреби от страна на родителите. Според Захариев, обхватът на това, иначе добре замислено и контролирано, начинание, трябва да бъде силно разширен и да обхване всички застрашени от отпадане ученици в българските училища. Делът им е рекордно висок в Европа. Дори официалната статистика отчита, че поне 11% от тях не стигат до задължителното образователно равнище. „Маргинализацията вследствие на обедняването и социалното изключване в България е феномен не само в ромските квартали. Нейни жертви има сред младите поколения на всички етноси, чиято пригодност за интеграция и успех в обществото е била проиграна още в най-ранните им години“, мотивира се изследователят от „Отворено общество“.