Температурата на въздуха през юлските горещници почти буквално се удвои от новината, че заплатата на управителя на БНБ била 45 хиляди лева месечно. Независимият депутат Велизар Енчев заговори по темата по време на дебатите за избор на нов гуверньор на централната банка, спомена и за възнагражденията на заместниците в размер на 40 хиляди – факт, който мина някак незабелязано на фона на факта, че заместниците остават същите, работили и с Иван Искров.
Вълнението около предполагаемото възнаграждение от 45 хиляди лева месечно в България наистина е в състояние да радикализира общественото мнение не само във форумите. Високият пост на управител на централната банка несъмнено предполага и висок доход: от една страна обаче грубото сътресение с фалита на КТБ преди година сериозно пропука темелите на общественото доверие в работата на Иван Искров и екипа му, а от друга – подобна сума звучи направо неправдоподобно, втрещаващо и преминава всички граници на цинизма в България, където непрекъснато уж се провежда политика на икономически рестрикции и „затягане на коланите” и около 70% от хората в страната живеят на и под ръба на екзистенц минимума.
Само за пари ли става дума?
Вълнението не подмина и депутатите. Реформаторите Петър Славов и Мартин Димитров внесоха в деловодството на НС питане до финансовия министър Владислав Горанов за размера на вноската на БНБ в държавния бюджет за 2013 и 2014 г. и какви са заплатите на ръководството на трезора. Според Закона за достъп до обществена информация, при подобни обществено значими теми Горанов не може да се позове на търговска или друга тайна, смятат от Реформаторския блок и напомнят, че издръжката на БНБ се увеличава непрекъснато и за последните три години е набъбнала с 13,6 милиона лева. Независимият народен представител Велизар Енчев, „хвърлил бомбата” със съобщението за 45-те хиляди, ще внесе пък предложение за промени в Закона за БНБ, според което „парламентът да определя заплатата на управителя на БНБ, като тя ще трябва да е по-ниска от тази на председателя на Народното събрание, която е около 5000-6000 лева месечно.“
Не са само парите
Моделът, по който съществува понастоящем България, масово се възприема като несправедлив, но парите са само един от аспектите на това завладяло обществото ни усещане – не по-маловажни са липсата на ценности и йерархичен порядък, на работеща съдебна система и държавна администрация, на хоризонти за индивидуално и професионално развитие. Повечето български граждани са убедени, че в страната целенасочено се поддържат хаос и беззаконие, че политическото, партийното, роднинското и всякакъв друг тип връзкарство са определяща „реализационна стратегия”, че без по-едри и по-дребни корупционни „хватки” е невъзможно да се осъществи какъвто и да било частен или пък дори общополезен проект.
Множеството разкрития около грабежа на столетието, както бе наречен от мнозина фалитът на КТБ, само ни убедиха, че парите, при това многото пари, които се въртят и крадат в България, са неразривна част от цялостната схема, пристягаща в примката си страната ни и нейните граждани. Очевидно е, че освен за пари става дума и за морал, и за правосъдие.