„Проблем има и той е очевиден. От една страна, един и същ глас на един гласоподавател е легитимен и валиден, когато зачеркне „Не подкрепям никого„, същевременно този глас става нелегитимен, когато се брои подкрепата за отделните кандидати„
Искат да се отвратим още повече?
На този президентски вот гласуването за пръв път ще е задължително – така повелиха законодателите, но пък снизходително ни позволиха да гласуваме и с „Не подкрепям никого„. Звучи примамливо, но е опасен капан. Ето защо:
„Как е възможно да са толкова много?“, възкликнаха мнозина българи, когато Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви броя на регистрираните претенденти за президент – 23. Малко по-късно двама от тях бяха отстранени заради пропуски в документите, но и числото 21 не е по-малко смайващо. Веднага започнаха вайкания за това накъде е тръгнала българската демокрация. Дойдоха и сравненията, че така е било само в началото на промените преди 25 години. В коментарите по форуми и социални мрежи се натрапваше едно усещане – отвращение. А все още е само ден първи. Официално предизборната кампания започна тази сутрин.
Всъщност, кандидатите изобщо не са много повече от друг път. Днес са 23 (минус 2), а на предишните президентски избори преди пет години бяха 21 (минус 3). Основната причина за отвращението е друга: присъствието сред кандидатите на пияни шоумени, подсъдими побойници и изгонени нахалници. Дори и сред тази менажерия да има малко на брой смислени хора, липсата на дебати по същество и фокусирането върху атрактивните опаковки може само да покачи усещането за отвращение. И на този фон се появява сериозната опасност много хора да решат да „накажат“ всички и да се възползват от новата възможност в бюлетината – квадратчето „Не подкрепям никого“. А това е капан.
Степени на отвращението
Качеството на мнозинството от кандидатите не е новост. Но вероятно заради все по-масовото навлизане на българите в социалните мрежи този път възмущението е по-видимо – хората споделят, коментират. Иначе на изборите за президент винаги са се явявали странни субекти. Някои – странни по рождение, други – в странни роли с неизвестни режисьори. Винаги е било така и дори либерализираният режим за участие в изборите не може да бъде обвиняван – имаше години, когато необходимите подписи за участие бяха 10 хиляди, толкова бяха и левовете, изисквани като депозит. Днес и подписите, и левовете са 2 500, но кандидатите не са драстично повече.
Разликата е друга – този път сцената им бе подарена. Умишленото късно представяне на кандидата на най-голямата партия, отказът на някои от основните претенденти да участват в дебати, както и нелепостта, с която един от опозиционните кандидати заговори за конспиративната теория за химическите следи – всичко това отвори пространство за глупостите. За Петното, за Пищова, за „мъжа, който удари Волен Сидеров“… И за Пламен Орешарски, разбира се. Но и това не е всичко. Много граждани започнаха да използват системата за онлайн проверка, която ти дава възможност да видиш дали името ти присъства в нечия подписка. И откриха, че са „подкрепили“ някои от тези субекти, без изобщо да ги познават. Институциите демонстрират безсилие и не могат да противодействат на тази масова кражба на лични данни. Как тогава човек да не поиска да ги накаже?
А после какво?
„Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг„, бе записано преди няколко месеца в Изборния кодекс. И за да оправдаят това свое хрумване, законодателите снизходително предоставиха на избирателите възможността да гласуват и с „Не подкрепям никого“. Звучи примамливо, но има една много важна подробност. Всички гласове от графата „Не подкрепям никого“ ще се броят за недействителни. Тоест, изчисляването на получените от кандидатите проценти ще става единствено на базата на действителните гласове. На теория това прави възможно 90% от избирателите да гласуват с „Не подкрепям никого“, а получилият 5 реални процента плюс един глас да бъде обявен за победител.
Разбира се, това е краен пример. Но той много добре онагледява принципа – т.нар. наказателен вот наказва единствено избирателя. Достатъчно е определен брой хора да паднат в този капан, за да може резултатът да зависи единствено от тесните партийни ядра – тоест, от изборните машини на големите партии. Това безспорно е удобно за всички онези, които свикнахме да наричаме статукво. Точно затова техните кандидати бягат от дебати, техните медии осветяват онези хора и детайли, които будят отвращение, а марионетките им масово се включват в кампанията със задачата да стане още по-непоносимо. За да има повече отвратени, които лесно да паднат в капана.