Предизборни дебати в България няма от 2001 година. От тогава не са заставали един срещу друг нито кандидати за президент, нито кандидати за премиер, нито кандидатите за кмет на повечето големи градове. Този жанр отпадна по неписана договорка. Сега е ред на писаните договорки: големите партии систематично отнемат права на избирателите – това е най-краткото описание на случващото се в последните дни. Изборният кодекс за пореден път е на операционната маса, а кръпките до една имат за цел да отнемат сила от гражданите и да добавят власт на партийните машини, които отдавна превърнаха изборите в състезания между технологии, а не между идеи.
Доста опростено е да се каже, че статуквото се опитва да бетонира властта си завинаги. Този път обаче най-простото обяснение е достатъчно. Точно това се опитват да направят днешните играчи, които очевидно се чувстват добре в разпределените роли на мними управляващи, мними балансьори и мнима опозиция. И които понякога разменят местата си, но представляват едни и същи корпоративни, а често и мафиотски интереси. Разликата обаче е, че този път вече дори не се опитват да опаковат всичко това с привлекателни за публиката обяснения. Този път е брутално: Ще правим каквото ни е изгодно. А вие? Кои пък бяхте вие?
Винаги най-лошото решение
Народни представители от ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ и остатъци от барековата листа „КТБ“ решиха, че гласуването вече ще е задължително. Твърдят, че така решават два проблема – все по-ниската активност на изборите и все по-тежката роля на партии-константи като ДПС, които разчитат на дисциплинирани избиратели. Най-доброто решение би било партиите да предложат такива кандидати и политика, които да вдъхновят повече хора да гласуват. Вместо това обаче те избират най-лошото – гласуването да стане задължително. Това на пръв поглед е глупаво, но следващите два детайла го правят и нагло.
Същото мнозинство реши да заличава от избирателните списъци всеки български гражданин, който два пъти поред не е гласувал. Този път твърдят, че така ще опреснят данните, които включват т.нар. „мъртви души“ – починали хора или живеещи отдавна извън България. Най-доброто решение би било администрацията да събере на едно място данните, с които самата тя разполага, и да актуализира избирателните списъци. Най-лошото решение е да разчиташ наказанието за негласуващите да свърши тази работа – нали все пак това осъвременяване трябва да бъде извършено от същата тази администрация, която очевидно не е в състояние да се справи с проблема.
Веднъж заличен от списъка, гражданинът трябва да ходи да подава бележки, да поднася обяснения и т.н., за да възстанови избирателните си права. Вероятно все някой ще атакува в Конституционния съд цялата тази сюрреалистична схема, но дотогава тя е факт. Като добавка парламентарната комисия по правни въпроси предложи на депутатите да одобрят възможността задължените граждани да могат да гласуват и „против всички“, като този глас да се брои за валиден. Тоест, да покачва активността и бариерата, за да могат големите да получават повече, а малките изобщо да не стигат до парламента.
Защо го правят?
Свикнали сме, че политиците се опитват да се харесват на хората. Че често говорят лицемерно, че думите се разминават с делата им, че зад кулисите правят точно обратното на това, което обещават, но все пак се стараят да казват това, което хората искат да чуят. Да, но кои хора?
Огромното мнозинство от ГЕРБ, БСП и ДПС отхвърли първоначално приетата идея за отделен избирателен район „Чужбина“ – тоест, българите по света да гласуват за своя листа, да знаят кои депутати изпращат в Народното събрание и да не отнемат от мандатите на някой район в България, както се прави досега. Гласуването срещу тази идея не е толкова технология, колкото послание: И вие – българите по света – не ни трябвате!
Същото мнозинство от ГЕРБ, БСП и ДПС реши референдумите никога да не се провеждат заедно с избори, след като само преди година решиха точно обратното – с мотива да се пестят пари. Конкретният повод е известен: шоуменът Слави Трифонов внесе над 700 хиляди подписа и сега Народното събрание е задължено да насрочи референдум по неговите въпроси – сред тях за задължително и мажоритарно гласуване. Посланието и този път е ясно: И вие – активните граждани в България – не ни трябвате!
Към цялото това незачитане се добавят и всички опити за мотаене по въпроса за електронното гласуване, в чиято полза гласуваха на референдум над 1 милион и 800 хиляди души. Добавят се и всевъзможните спънки пред това Народно събрание да разгледа предложенията за радикална съдебна реформа на Гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“, която внесе подписка по закона за прякото участие на гражданите. Общото послание и тук е ясно: Нищо не правете, защото и без това няма да го допуснем!
На целия този фон почти незабележими остават законодателните хрумвания кампанията да бъде по-кратка и да се забрани огласяването на социологически проучвания. Те са незабележими, защото са напълно в синхрон с общата посока. Каква кампания? Какви проучвания? Вие не разбрахте ли, че целта не е да гласуваме? Смазаните изборни машини ще мобилизират партийната си номенклатура, зависимите от властта хора и социално най-слабите в циганските махали, за да моделират правилния резултат. Отново за тях.