Не, БСП не е алтернатива
Не, БСП не е алтернатива на модела „Борисов„. Който иска смяна на модела в България, трябва да изпрати подобаващо послание на ГЕРБ. Но не може да го направи, гласувайки за БСП. Защото хората на Нинова нямат нито намерение, нито капацитета да променят сегашния модел.
Европейските избори изправят българския избирател пред сложна дилема. От една страна той трябва да изпрати силно послание на ГЕРБ, че моделът на управление, който Борисов е установил заедно с ДПС, не може да продължава повече. Това е модел на привилегии за близки до властта хора, които трупат богатство, заобикаляйки закона. Последният пример, който справедливо вбеси хората, бяха “къщите за тъщи”: усвоени евросредства за построяването на частни вили, вместо (както програмата изисква) за създаване на поминък и работни места в слабо развити райони.
Символът на този модел обаче е друг – аферата “КТБ”. В този скандален случай, под благосклонния поглед на служби, регулатори и правоприлагащи органи, близки до властта бизнесмени си напазаруваха медии и компании с парите на вложителите в една банка. Банката фалира, държавата и банковите вложители бяха натоварени със загубите, а 4 милиарда лева преминаха в едни или други частни ръце, като битката продължава и до днес.
Не, БСП не е алтернатива
Избирателят обаче не може да изпрати нужното послание на ГЕРБ, гласувайки за БСП или различните “патриоти”, защото те не са алтернатива на наложения модел. Нещо повече: в управлението си БСП нееднократно е доказвала, че постига дори по-лоши резултати, като същевременно запазва гореописаните корупционни характеристики. И в настоящата им електорална листа най-яркият икономически експерт е професор Румен Гечев – човекът, чиято политика се увенча със срив на цялата банкова система, хиперинфлация и радикално обедняване на българите по време на Виденовото правителство. А и циреят КТБ се спука при последното пребиваване на социалистите във властта (2013-2014 г.) и така възроди спомена за злощастните 1996-1997. “Патриотите” пък се наложиха просто като удобен пълнеж за правителства, които поддържат описания корупционен модел на управление: както „Атака“ направи възможна коалицията “Орешарски”, така и “Обединени патриоти” са смокиновият лист, зад който ГЕРБ и ДПС де факто управляват заедно.
Тази дилема на избирателя ще има един сигурен ефект – доста хора просто няма да отидат да гласуват. Социолозите прогнозират ниска активност, като част от избирателите на ГЕРБ вече оттеглиха подкрепата си за тази партия – именно това доведе до крехка временна преднина за БСП. Подобен наказателен вот обаче рискува да даде незаслужен антикорупционен бонус на БСП, както и да реабилитира “консервативния завой” на лидерката Корнелия Нинова.
Ефектите от тази дилема върху предизборната кампания са следните:
Ефект първи: сменят се хора
Борисов реши да действа пожарно. Оставката на министър Порожанов беше поредният опит корупционните скандали да се тушират с персонални жертви от правителството и парламентарното мнозинство. От съдържателна гледна точка беше логично някой да поеме отговорност за безобразията във фонд “Земеделие” и за липсата на контрол при харченето на евросредства – в този смисъл тази оставка беше необходима. Но вече е пределно ясно, че проблемите са системни и засягат целия модел на управление: къщи, апартаменти, банки – съзнателно заниженият държавен контрол дава възможност на близки до властта да се облажат по многобройни начини. Нещо повече: те сякаш живеят с чувството за безнаказаност, поради което са станали доста арогантни и неприкрити в своите действия.
Ефект втори: моделът си остава
Това е най-видимо в желанието да се запази статуквото в прокуратурата, КПКОНПИ, регулаторните органи и медиите. С преминаването на Нова телевизия към Домусчиев, медийната стена около управлението на ГЕРБ и ДПС получи сериозна надстройка – с възможности за изграждане на парна баня и барбекю, на което да се пекат опонентите на властта. Разбира се, жертването на лоялисти като Цветан Цветанов безспорно ще създаде трусове в управлението. За да се удържи политическата дисциплина, ще се наложи да бъде запазен пълен контрол над репресивните инструменти на властта – повдигане на обвинения и проверки от различни агенции и комисии.
Ефект трети: БСП се снишава
Една от най-фрапиращите страни на дебата Габриел-Йончева беше това, че и двете не споменаха съкращението “КТБ”. Това би било разбираемо, ако спореха по европейски политики. Но Йончева убедително демонстрира, че е далеч от европейската тематика и по принцип теглеше дебата уж към въпроси за корупцията в управлението “Борисов”. Персоналната история на Йончева – офшорните фирми с хора от фалиралата банка – може би обяснява пропуска на темата “КТБ”. А фактът, че БСП е подбрала такъв човек да води листата ѝ, е напълно достатъчен, за да се разбере общата политика на социалистите по темата. Като цяло БСП иска ГЕРБ да падне от власт, след което да наследи създадения модел на управление – хората на Нинова нито имат намерение, нито имат капацитет да го променят.
Ефект четвърти: димки и сценични ефекти
Голяма част от останалите елементи на кампанията са димки и сценични ефекти, които целят да прикрият болезнения централен проблем. “Патриотичното” шоу се вихри по псевдо-теми като несъществуващи мигранти, въобразени трети и четвърти полове и дискриминация от страна на ЕС, проявяваща се в единия лешник по-малко в българския шоколад. Как пък един журналист не се сети да попита т.нар. “патриоти” защо се сдружават с душманите на България в Европа, след като българският национален интерес уж им е толкова мил?
Едните “патриоти” са в групата, създадена от британските консерватори, които инициираха Брекзит основно с цел да спрат миграцията от Източна Европа и най-вече от България и Румъния. Другите пък са направо дружки на Льо Пен и Салвини, които (ако някога имат решаващата дума в ЕС) набързо ще изолират България, Румъния и сие не само от взимането на важни решения, но и от благата на еврочленството. Как подобни съюзи минават за защита на националния ни интерес – това е една от мистериите на тази кампания. Към нея трябва да се прибави и новата истерия около Стратегията за детето, която пък е симптом за масово психосоматично отклонение.
Дилемата на избирателя е ясна: смяната на хора във властта не винаги води до смяна на модела. Разбира се, има и интелигентни решения на тази дилема, но дали избирателите ще ги открият сред разнородните димки? Ще разберем на 26 май.