Помни че всеки ден е изключителен!
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опакован в красива хартия малък пакет. Но това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.
– Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай…
– Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и с тъга и болка ми каза: – Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!…
– Никога няма да забравя тези думи, те промениха напълно живота ми!
– Днес чета много повече от преди и чистя доста по-малко…
– Сядам на терасата и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината…
– Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко…
– Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени…
– Вече нищо не пазя за специални случаи! Използвам всеки ден кристалните си чаши, обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета, използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно…
– Фрази, като „Един ден…“ или „Някой ден…“ вече не съществуват за мен, изхвърлих ги от речника си. Защото искам да видя нещата тук и сега – да ги чуя, да ги направя, да ги преживея!
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво…
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени: ~ Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя „тия дни„…
– Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша „тия дни „…
– Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам…
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен…
Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни!
“ Обичайте себе си!“
Всеки от нас носи пълна отговорност за всяко свое преживяване.
• Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще.
• Силният момент винаги е настоящи-ят момент.
• С мисълта „Аз не съм достатъчно способен“ най-лесно можеш да се озовеш на дъното. Това чисто и просто е една мисъл, а мислите могат да се променят.
Гневът, критиката и чувството за вина са най-вредните модели на мислене.
• Ако се освободим от негодуванието си, можем да преодолеем дори и рака.
• Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре.
Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички.
• Трябва да се научим да обичаме себе си.
• Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент – това е ключът към положителните промени.
Ние сами създаваме всяка така наречена „болест“ в тялото си.
• Сърцето е центърът на нашата сила. Когато мислите извират от сърцето, когато умът и сърцето се слеят, ние си възвръщаме цялата сила.
Никога не е късно да осъзнаем в какво вярваме. Ние усвояваме своята система от убеждения в много ранна възраст и после цял живот създаваме събития, които да й съответстват.
Възстановяването означава да постигнем цялостност; да приемем изцяло себе си – не само онова, което харесваме, а всичко. Повечето от проблемите ни произтичат от това, че отричаме части от себе си; че не се обичаме пълно и безусловно. Възстановяването ни означава да си простим.
• Няма значение какво казват другите; важно е как реагираме ние и какво избираме да мислим за себе си.
Усещането, че от никого не зависиш, е чудесно. Ние притежаваме огромна способност за положителни промени в живота си.
Колкото повече задържаме мисълта си върху това, което не желаем, толкова повече то идва при нас.
• Отговорността към себе си започва с приемането на това, което сме; с приемането на това, с което разполагаме; с приемането на това, което е най-добро за нас. Когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито ..сме, можем да постигнем всичко в живота.
Любовта отстранява и освобождава всичко различно от нея.
Обичайте себе си
Обичайте себе си безусловно и щедро. Отправяйте си похвали колкото може повече. Когато съзнавате, че сте обичани, любовта ще се влее във всички области на живота ви и ще се връща многократно умножена при вас. Затова, когато обичате себе си, ще помогнете да изцелим нашата планета. Негодуванието, страхът, критичността и вината винаги създават проблеми повече от всичко друго. Наистина ние сме в състояние да променим начина си на мислене, да простим на себе си и на другите и да се научим да се обичаме, оставяйки в миналото всички разрушителни чувства.