Предчувствие за края на управлението на ГЕРБ или нахална демонстрация на чувство за недосегаемост и ненаказуемост e скандалът с Несебърските дюни? Хипотезите са две, разклоненията – много повече.
Съдружници, кумци, министри, подставени лица, кметове, архитекти, областни управители, директори, инспектори, тъстове, съветници, експерти – всякакви; “отвсякъде – отстрани, отзад, отпред” нахлуват те през създадения преди години и съзнателно толериран и до днес правен произвол.
Лайтмотивът на това правителство, което си приписва всички успехи и препраща всяко неблагополучие към предишните управляващи, особено в случая с посегателството върху защитени площи от “Натура 2000”, е едно от най-наглите твърдения на хора лицемерни, хора ликвидатори, хора лишени от държавническа логика. Защото те не се разпореждат със “своето”, те се разпореждат с “нашето”. Правото да го вършат обаче сме им дали ние самите.
“Нищо не съм продал, защото нямам нищо мое”, заяви ехидно Мирослав Найденов, който – в качеството си на министър на земеделието – е фактически съучастник в създадената през 2011 година от правителството на ГЕРБ правна разпоредба, позволяваща да се продават на безценица атрактивни държавни имоти на “правилните фирми”. Скандалът с несебърските дюни, документиран от природозащитника Тома Белев и сайта за разследваща журналистика Биволъ, е перфектен модел на удобната матрица за лесно забогатяване, използвана пред уплашените погледи на стотици дребни и едри чиновници години наред.
Защо са мълчали?
Или защото са били страхливи, или защото са били срамежливи, или защото са били сребролюбиви.
Мълчали са, когато са им подавали документи за съгласуване, когато са подписвали преписки, когато са сравнявали кадастрални планове, когато са сменяли предназначението на терени, когато са проверявали експертизи, когато са одобрявали, контролирали, наблюдавали. Върху плаващите пясъци на това акумулирано мълчание сърфира самодоволно фирмата “СЛЕ Груп”, разположена (без)опасно близо до вицепремиера, т.е. до цялата власт в страната. Нейният управител дори заплашва (цялата власт в страната), че ще обжалва “в европейски съд, в български съд, навсякъде”, ако сделката бъде развалена.
Как точно Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи биха разследвали унищожението на дюните край Несебър, правната състоятелност на огласения списък с други подобни сделки, както и предстоящите искания за отчуждаване на терени в полза на фирми, близки до властта, е интересен сюжет. Както от гледна точка на времевата близост до изборите, така и от гледна точка на персоните, които стоят начело на тези институции: индивиди, които сякаш са забравили, че са смъртни както всички останали, сякаш не разбират, че оттук нататък всяко нервно движение ще ги засмуква още по-дълбоко. Рано или късно плаващите пясъци на собствената им лакомия ще ги погълнат. От гледна точка на националния интерес, по-добре по-рано, отколкото по-късно. .
Защото – стана безпощадно ясно – общественият интерес е оставен на шепа общественици.