Наш човек
- Ало! Ти ли си?
- Ало. Че кой друг, може да е?
- А бе извинявай, че по това време, но тука един наш човек има нужда от малко помощ. Тука ми го препоръчаха, ама аз не мога да помогна та се сетих за теб. Трябва му…..
Замислих се над думите „наш човек”. Чувам ги често и рядко съм се замислял за значението им. Сигурно подобен израз има и в други страни, защото причините да го има, са така да се каже общочовешки.
Ако искаш да свършиш работа, без да те мотаят, или пък да ти обърнат повече внимание, трябва да си „наш човек”. Ако кандидатстваш за работа, най-добрата препоръка е „наш човек”. Думата е вълшебна и отваря много врати. Може и да е друга дума, но значението е същото.
Може би причината да е точно „наш човек”, е в годините преди 1990, когато светът се делеше на наши и чужди, но пък и днес е така. Предполагам и за първите хора, съседите от близката пещера са били „по-наши хора”, отколкото тези от някоя по-далечна.
С развитие на обществото, обаче явлението доста се е разраснало и разширило, като обхват и смисъл. Навлязло е трайно във всички контакти на обикновените хора със структури на държавата.
Винаги е имало хора, които го отлично са го използвали. В повечето случаи, да си „наш човек”, е много по-ценно, от каквито е да е лични качества. Ако си наш човек, за подходящи хора, можеш да прекараш целият си живот на топло и без грижи.
Можем да различим два вида такива отношения. Едното е на битово ниво. То е сравнително безобидно. Да направиш дребна битова услуга на съсед или познат, не засяга никого. Ако собственик на сергия например, назначи „свой човек” за продавач, дори назначения да не е идеалния продавач, това също не засяга никого.
Втория случай са в допирните точки на хората и властта.
Основна функция на държавата е да преразпределя създадените продукти от гражданите си. Само, че това преразпределение, винаги е в ущърб на част от гражданите и и в полза на други.
При условие, че формално пред закона всички сме равни и финансираме държавата, би трябвало хората, които са във властта, да имат еднакво отношение към всички. Само, че така е само на хартия. Независимо от формата на държавно управление, понятието наш човек, винаги е определящо. Всяка нова власт, първо заменя „чуждите” хора на възловите позиции и назначава „свои”. При това личните качества са без значение. Без значение са и действията.
Причината се корени в това, че властта е основно източник на печалби. Дори когато няма директна връзка, крайната цел и резултатът са печалба.
Понятието наш човек, също е свързано с печалба. Дори, когато е в личния живот, една услуга на „наш човек”, предполага подобен жест в обратна посока. И извършващият услугата и „нашият човек”, го знаят. Това са правилата на играта, а хората извън нея, не са важни.
Има ли изход? Според мен не. Чувал съм доста приказки, че прозрачност или контрол ще спрат системата – Ти на мене, аз на тебе. Само, че прозрачността не е спряла никого. Поне аз не съм чул, някой да е умрял от срам. Контролът също е слабо ефективна мярка, защото винаги остава въпросът, кой точно контролира нещата. Системата наш-чужд, лесно намира пролуки и слаби места навсякъде, където има човешка дейност.
Единствената възможност е премахване на причината- печалбата. Само, че не вярвам, че това е възможно. Просто „нашите хора” никога няма да го позволят.