„Ние организирахме протестите на гражданите“ в Харманли, призна открито Красимир Каракачанов, а малко по-късно Валери Симеонов обяви: „Принудени сме да се нагърбим да направим кабинет„. Накъде тръгва България?
Изявлението на Валери Симеонов дойде в края на заседанието на извънредния Консултативен съвет за национална сигурност и след уверението на все още действащия президент Плевнелиев, че ще даде всичко от себе си, за да се намери начин Народното събрание да продължи дейността си и да бъде способно да излъчи работещо правителство. Надеждите на обединените националисти се засилиха и покрай намека на премиера в оставка Бойко Борисов, че ако Патриотичният фронт и Реформаторският блок „рекат да направят правителство“, той им дължи подкрепата си и ще остави отговорността по съставянето на евентуален нов кабинет в техни ръце.
Така след Виктор Орбан в Унгария, Найджъл Фараж във Великобритания, Марин льо Пен във Франция и Ярослав Качински в Полша, сега може да настъпи звездният час и на българските националисти от НФСБ, ВМРО-БНД и прословутата „Атака“ на Волен Сидеров. Дали в контекста на раздухваната заплаха от „мигрантско цунами” и на фона на безредиците в Харманли „Патриотите” наистина ще успеят да грабнат властта? Отговора ще научим скоро, но поне толкова актуален си остава и този въпрос: какво създаде благодатната почва за развихрянето на националистическите страсти в България? Страсти, които варират от опити за спешно вкарване на „патриотични“ елементи в партийните програми до познатите улични прояви на краен национализъм и ксенофобия.
На бързи обороти назад
В началото на ноември членове на неформалната утранационалистическа организация „Национална съпротива“ осъществиха серия от протестни маршове в София със закани да „изчистят“ първо района на Лъвов мост в София, а след това и цяла България. След тях щафетата поеха ВМРО, НФСБ и „Атака“, които с факелни шествия отбелязаха шумно годишнината от подписването на „позорния” Ньойски договор, обвързвайки събитието с лозунга „Вън мигрантите от България!“. А тези дни, в отговор на упреци, че „Патриотите“ са подклаждали протестите пред бежанския център в Харманли, съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов призна съвсем открито: „Не сме подклаждали, ние организирахме протестите на гражданите“.
Остър националистически завой?
Според Димитър Ганев, политолог от изследователския център „Тренд“, политическите ветрове в България вече духат в консервативно-националистическа посока. А причината се крие не само в мигрантската криза, но и в налагащата се тенденция към отхвърляне на либералните елити и подмяната им с консервативни и по-националистически ориентирани техни аналози. „България не прави изключение – за това говорят резултатите на Патриотичния фронт на последните президентски избори, които са безпрецедентни за местното националистическо пространство. И бъдете сигурни, че в рамките на евентуална предизборна кампания партия ГЕРБ ще се отдалечи от онова дясно-либерално течение, което я доближаваше до Реформаторския блок през 2014-та, и ще заложи на патриотичните, националистическите послания. Именно това ще бъде мостът към евентуално бъдещо партньорство между ГЕРБ и Патриотичния фронт на изборите догодина“, прогнозира Димитър Ганев.
Патриотизъм в полза на чужда държава
Политологът доц. Антоний Гълъбов се спира на свой ред на една манталитетна особеност: според него национализмът на Балканите е основан на т.нар. комплекс за национална малоценност, което го прави труден за сравнение със западноевропейския национализъм. А в България е налице и един друг проблем: мнозина националисти далеч не са патриоти, казва Гълъбов и добавя: „Става дума за националистически и популистки движения, които до голяма степен работят в полза на чужда държава – Русия например. Никога досега през изминалите 27 години българската национална общност не е била в толкова разединено състояние. И затова върху страховете на хората се проектират национал-популистки призиви, които нямат нищо общо с патриотизма“, коментира политологът.
Духът на времето
Тези дни партия ДСБ лансира във Велико Търново нов десен проект. В предложения политически документ, озаглавен „Договор за нова българска република“, се говори за „възраждане на републиканския идеал“ и за „нова българска република, основана на възрожденския национален идеал и на националния интерес в модерната глобална епоха на несигурност„. Няма съмнение, че оттук нататък партиите ще преминават към все по-консервативна и патриотична тоналност, прогнозира в тази връзка политологът Димитър Ганев. Той посочва за пример и реакцията на БСП след размириците в Харманли, която предвижда отказ от постановлението за трайно заселване на бежанците и дори отмяна на Дъблинското споразумение. „А като лява партия БСП би следвало да отстоява принципите на солидарността и хуманизма”, казва Димитър Ганев и допълва: „Същото е с Радан Кънев и новия му проект. По принцип тази т.нар. „автентична“ или „традиционна“ десница винаги е била по-скоро с либерален характер. В тази десница обаче имаше сериозни конфликти тъкмо по оста „консерватизъм-либерализъм“, тъй като определени среди роптаеха срещу либералната линия. Сега г-н Кънев изглежда се опитва да излезе от тази либерална ниша и да навлезе в консервативно-патриотичното пространство. Но, естествено, без да прекалява с патриотично-националистическата реторика. Такъв е просто духът на времето, натам вее вятърът и е нормално в една предстояща предизборна кампания да се чуят подобен тип националистически и патриотични послания“.
Антоний Гълъбов твърди на свой ред, че тъй като до предсрочните избори остава твърде малко време, нови политически проекти като този на ДСБ нямат шанс да се реализират. А и републиканските ценности в България продължават да си остават дълбоко неразбрани, казва политологът по повод предложения „Договор за нова българска република“: „Властта, която произтича от нас, хората, изисква друг режим на управление. А това не може да бъде подменено с националистическа реторика. За съжаление вдясно не възникнаха достатъчно стабилни устои на един десен консерватизъм и модел на патриотизъм. И тъкмо там се появи това празно пространство. Обърнете внимание обаче, че по-голямата част от национал-популистките проекти са базисно и генетично свързани с бившата комунистическа партия и с лявото“, коментира доц. Гълъбов.
Радикализация?
Двамата политолози застъпват различни мнения по въпроса за опасността от радикализиране на българската политическа среда. Димитър Ганев смята, че въпреки мигрантската криза и бунтовете в Харманли, ситуацията от 2013 година, когато е съществувала реална опасност от силна радикализация, едва ли ще се повтори. „Не вярвам, че в рамките на следващите 5-6 месеца ще се случи нещо, което да позволи на радикализма да вземе връх. Нещата не са същите както преди три години“, отбелязва Ганев.
Доц. Антоний Гълъбов застъпва друга позиция: според него има съвсем реален риск от появата на краен популизъм. „Такъв тип радикализация не е „четима“ през организационни структури и политически субекти. Тя би могла да бъде управлявана както от корпоративни интереси, така и от онова, което сега виждаме като опит за подмяна на темата на референдума, когато корпоративен субект влезе в ролята на защитник на гражданското общество и се опита да говори от негово име. Очевидно съществува сериозен риск и той в никакъв случай не бива да се подценява“, предупреждава политологът.
В петък президентът Плевнелиев вероятно ще започне процедурата по връчване на проучвателни мандати. След като ГЕРБ и БСП вече декларираха, че ще се откажат от мандатите си, действащият все още президент ще връчи третия мандат на онези сили, които имат най-голям шанс да съставят правителство. Ще го направи, както обеща, след „много размисъл, допълнителни консултации и разговори“. Въпросът сега е дали този мандат ще остане в най-новата политическа история като „националистически“. Или все пак като „реформаторски”.