Какво политическо наследство оставя султанът на Оман
Той е най-дълго управлявалият владетел в целия арабски свят – султан Кабус бен Саид, модернизирал Оман до неузнаваемост, почина на 79-годишна възраст. Монархът-автократ беше и застъпник за мира между САЩ и Иран.
Султанът на Оман Кабус бен Саид почина на 79-годишна възраст. Той бе начело на страната почти 50 години, което го превърна в най-дълго управлявалия арабски монарх. Според информации в медиите, причината за неговата смърт е раково заболяване. В Оман е обявен тридневен траур, съобщава оманската информационна агенция ONA. Кабус няма деца и не е обявил публично свой наследник.
Конституцията предвижда кралското семейство да посочи наследник в срок до три дни след смъртта на владетеля. Ако семейният съвет не успее да се споразумее, специален съвет от представители на военните и силите за сигурност, шефовете на Върховния съд и на двете камари на парламента ще предаде цялата власт на лицето, посочено тайно и запечатано в плик от султана приживе. междувременно беше съобщено, че наследникът вече е известен: новият султан ще бъде Хайтам бин Тарик ал Саид, братовчед на починалия Кабус.
Бен Саид модернизира Оман
Кабус бен Саид е роден на 18 ноември 1940 г. в Салала, Югозападен Оман. Възпитаник е на Кралската военна академия в Сандхърст, Великобритания. На 29-годишна възраст той поема властта в страната след извършен с помощта на военните и британските тайни служби преврат срещу собствения му баща. Предишният владетел Саид бин Таймур отказваше да модернизира кралството и го държеше в пълна изолация – по негово време Оман разполага само с десет километра асфалтирани пътища, липсва съвременна здравна или училищна система.
При управлението на Кабус изостаналият регион се превръща в модерна, просперираща държава и една от най-стабилните страни в арабския свят благодарение на приходите от продажби на петрол. Сред най-големите му заслуги е фактът, че той дарява богатството си на различни обществени прослойки в страната. Кабус бен Саид е изключително популярен сред оманците, независимо от факта, че финансово страната вече не е така добре, а безработицата е сравнително висока.
Кабус управляваше страната като абсолютен владетел и бе едновременно министър-председател, главнокомандващ на армията и министър на отбраната, на финансите и на външните работи. Оман си има и парламент, който обаче няма почти никакви правомощия. Цялата власт се държи от семейството на султана. Поради тази причина в страната почти няма свобода на словото. Арабската пролет подмина през 2011 г. Оман, без да остави някакви следи. Все пак правозащитници издигат глас срещу липсата на свобода на словото и арестите на критици на режима в автократично управляваната държава.
Приятел на всички
Във външната политика Кабус си бе спечелил име на умел дипломат, който поддържаше добри отношения както със сунитските си съседи от Персийския залив, така и с шиитите в Иран. В Оман се проведоха и серия от преговори, които положиха основите на споразумението за ограничаване на ядрената програма на Иран през 2015 г. Оман се счита и за държава, която поддържа неофициални контакти с Израел. Също така през април Оман призова другите арабски страни да прекратят бойкота на Израел. Страната е приятелски отношения и със САЩ.
КАКВО СЕ ЗНАЕ ЗА АРАБСКИТЕ МОНАРСИ?
Мохамед VI: умереният
Кралят на Мароко минава за склонен към реформи монарх. Той либерализира семейното право, поощри ползването на берберските езици, а след края на авторитарното управление на баща си свика Комисия за национално помирение. Мохамед VI реагира умерено на протестите, избухнали в хода на Арабската пролет. Упрекван е обаче в разточителство по отношение на кралския двор.
Абдула II: мъдрият
Крал Абдула II е смятан за благоразумен монарх. Той внимателно води Йордания, една от най-бедните арабски страни, през многобройните предизвикателства. Държавната хазна е празна, бюджетът е обременен включително от обгрижването на бежанци от съседните държави. Спрямо религиозния фундаментализъм Абдула II подхожда в присъщия си стил и залага на готовност за диалог.
Салман и Мохамед: автократите
Саудитският крал Салман вече посочи кой ще поеме престола след него: синът му принц Мохамед. Кралят управлява страната с твърда ръка, синът позволява на поданиците известни свободи – културни и социални, но не и политически. Мохамед се опитва да модернизира страната икономически, но същевременно се придържа към традиционните властови структури.
Мохамед ал-Мактум: дискретният
Дискретно, но решително емирът на Дубай води своя емират сред неспокойния регион на Персийския залив. Напреженията с Иран, войната в Йемен, бойкотът на Катар – това са големите предизвикателства, към които се добавят и някои лични. Преди няколко седмици шестата му жена – принцеса Хая от Йордания – го напусна. Знае се, че е избягала в европейска страна и е подала молба за политическо убежище.
Тамим бин Хамад II: интригантът
Владетелят на Катар следва твърдоглав курс. Той поддържа добри контакти с Иран – факт, който не се харесва на страните от региона, поради което те бойкотират емирството. Те го упрекват също така, че подкрепя финансово терористични групировки в Близкия изток. Известно е, че Хамад II поддържа добри контакти с Хамас в Ивицата Газа. Той обаче разширява връзките си и с други страни, например с Турция.
Кабус бен Саид: разумният
Кабус бен Саид е владетелят на султаната Оман в южната част на Арабския полуостров. От 1970 година насам той управлява тихо и ненатрапчиво. Модернизира и превръща изостаналата дотогава страна в умерено богата. В Оман цари ред, страната е сравнително либерална, а във външната политика играе ролята на посредник в редица конфликти – понастоящем между САЩ и Иран.