Reading Time: 2 minutes

Корупцията – вечният български проблем. На мнозина в България „бизнес“ им звучи вече като мръсна дума

Българите нямат доверие в националните институции, но продължават да вярват на европейските. Според скалата на „Трансперънси“ най-непочтени в представите на хората са бизнесът, правосъдието и администрацията.    

Изследването на „Трансперънси„, озаглавено „Оценка на националната система за почтеност в България„, сочи, че е налице разминаване между антикорупционните закони и тяхното прилагане. Всички мерки от последните години за противодействие на подкупността в България не са допринесли в ни най-малка степен за повишаване на общественото доверие към институциите, сочи документът. Според него най-почтени към българското гражданско общество са Омбудсманът и Сметната палата. Най-сериозен дефицит на прозрачност и отчетност има в съдебната система и изборната администрация. Изследването показва, че българската национална система на почтеност стои образно казано на „глинени крака„. Причина за това е сериозният дефицит на лоялност към гражданите в стълбовете на системата, сред които са трите власти, политическите партии и организациите на гражданското общество.

На кого вярват българите?

Бизнесът е сферата, която носи най-много черни точки на българската национална система за почтеност по дефиницията на „Трансперънси интернешънъл„. Практиката сочи, че в българските бизнес-среди се толерират различни корупционни практики. Най-силно засегнати са обществените поръчки, в които ежегодно се инвестира 1/10 от произведения БВП на България. Причината за това е не само липсата на етични кодекси в работата на българските фирми. Авторите на доклада констатират и редица национални „особености” при правенето на бизнес в България.

Така например за регистрацията на нова фирма и за нейното активиране на пазара сега са нужни само 18 дни. За излизане от българския пазар обаче са необходими средно 3 години и три месеца – време, което се прахосва за многобройни съдебни и административни процедури, на които не са чужди и криминалните практики. Например обявяванията на фалшиви фалити или продажбите и препродажбите на предприятия с огромни дългове и неизплатени данъци, заплати и социални осигуровки. Анализите на почтеността в българския бизнес сочат, че след одисеите по обявяване на несъстоятелност потърпевшите успяват да си възстановят не повече от една трета от претърпените загуби.