Посвещава се на 100-годишнината от първата кинопрожекция в Асеновград
Преди дни в Пловдив приключи поредното издание на Киномания. Любителите на седмото изкуство успяха да се насладят на хитови заглавия от европейското и световно кино. Същевременно през последните години се появиха български филми, които спечелиха международно признание и награди – „Източни пиеси” (2009, реж. Камен Калев), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2009, реж. Стефан Командарев), „Подслон” (2010, реж. Драгомир Шолев). Други родни продукции като „Мисия Лондон” (2010, реж. Димитър Митовски), „Кецове” (2011, реж. Валери Йорданов, Иван Владимиров) или „Шменти-капели” (2011, реж. Владислав Карамфилов) успяха да се изкачат на върха на българския боксофис. В последно време се индексира подчертан интерес към българското кино и нараства броят на зрителите, привлечени от родните заглавия в киноафиша.
За съжаление няма предпоставки скоро асеновградската общественост да се наслади нито на световните кинохитове, нито на съвременните български филмови произведения, тъй като повече от пет години в града ни няма функциониращо кино. Тук е мястото да отбележа, че в днешно време компютърните технологии дават възможност по интернет да се свалят и разпространяват стотици филмови заглавия. Това, от една страна, донякъде компенсира невъзможността за ходене на кино, а, от друга, спестява и немалко пари, но този факт не омаловажава в никакъв случай липсата на кино в град с над 50-хилядно население. Разбира се, ще се намерят и хора, които ще опонират, че който има желание да изгледа някоя филмова творба на кино, спокойно може да отскочи до близкия Пловдив, в който в момента функционират четири кина, повечето от които модерно оборудвани и с по няколко зали. Някои даже ще подметнат, че в условията на икономическа криза киното е последното нещо, което ги вълнува. Мнения може да има всякакви. Но целта на тази статия е не толкова да оборва различните хипотези, свързани със съдбата на киното в нашия град, а да проследи хронологически как се стигна дотук, че днес говорим за асеновградските киносалони в минало време. Вероятно малцина от читателите знаят, че първата кинопрожекция в града ни е отпреди почти 100 години. Свидетелство за този факт откриваме в мащабното изследване „Асеновград в миналото” на Николай Хайтов, който пише, че в Станимака (Асеновград) „проникването на к и н е м а т о г р а ф а става леко, безболезнено и дори с радост.“ „Инициативата на няколко наши видни съграждани начело със симпатичния и възприемчив г. В. Димоглу е вече реализирана – обявява вестник „Дружба” в броя си от 14 януари 1912 година. – Градът ни е снабден с кинематограф! Имахме щастието да присъстваме на няколко представления и със задоволство констатирахме, че кинематографът с нищо не отстъпва на софийските и е много по-добър от пловдивския – нещо повече, той превъзхожда всички досега от нас видени кинематографи с две ценни качества: с много светли картини и абсолютно никакво трептене, което най-вреди на очите на зрителя. За картините няма да кажем нищо, защото изглежда, че хората, които са се наели с техния избор, разполагат с нужния вкус. Ето едно място, което заслужава да се посети от всеки! Нашите съграждани, вместо да прекарват през дългите зимни нощи по кафенетата и кръчмите и да се тровят в задимена атмосфера, ще сторят по-добре да отидат със семействата си в кинематографа, гдето ще видят сред весела атмосфера и настроение картини с поука, каквато рядко обикновено се дава.” Позволяваме си да повторим: кинематографът с нищо не отстъпва на софийския и е много по-добър от пловдивския! Нещо повече, той превъзхожда всички досега видени кинематографи! Локалното патриотическо чувство, както се вижда, не спи. Вечната сянка на Пловдив е вече додеяла на гражданите в Станимака и накипялото чувство намира едно удовлетворение в модерния кинематограф, който – нека се пукат пловдивчани! – е много по-добър от техния” (Хайтов 1983: 404-405). Цитатът от вестник „Дружба” и констатацията на Хайтов фокусират вниманието върху факта, че по онова време станимашката общественост е била много чувствителна спрямо връзката й с близкия Пловдив и случващото се в него. И появата на кинематографа е чудесен повод да се покаже на пловдивчани, че и Станимака по нищо не отстъпва на големия град. Така постепенно с течение на времето киното става неизменна част от живота на нашите съграждани, за да се стигне до края на 80-те години, когато в града ни функционираха кино „Първи май” (с два салона – голям и малък), кино „Септември” (също с два салона) и лятното кино в парка край реката. Освен това в Асеновград навлязоха и добилите популярност по онова време киновидеоклубове. Вероятно малцина знаят, че в сградата на днешния Палеонтологичен музей беше отворил врати видеоклуб, известен като киното в Младежкия дом. Но най-популярен си остава наричаният и до днес видеоклуб в Градската библиотека. Във въпросните киносалони асеновградчани са се докоснали до не една и две емблематични творби от историята на киното. Настъпилите промени в България в края на 1989 г. не заличиха напълно киното в града ни. Макар в началото на 90-те години лятното кино да престана да функционира, както и видеоклубът в Младежкия дом, последван след няколко години от този в библиотеката, превърнат в дискотека, а сградата на старото кино „Септември” бе реституирана, кино „Първи май” продължи своята дейност до 1997 година, когато бе затворено. На следващата година то отново за кратко отвори врати, за да се запомни с препълнен салон на прожекцията на филма „Титаник” (1997, реж. Джеймс Камерън). През същата година лятното кино отново бе отворено за един сезон. Интересен факт от този период е появата на първите частни кина след промените в Асеновград – кино „Астер” (в сградата на бившия Партиен дом, днешно РУП – Асеновград) и киното в салона на ДНА, което не след дълго затвори врати. Благодарение на модерното озвучаване и разнообразния афиш кино „Астер” се радваше на завидна популярност сред нашите съграждани. В края на миналия век, през 1999 г. кино „Първи май” за около два месеца отново привличаше зрители, като авторът на тези редове имаше щастието или злочестието да бъде един от тримата киномеханици, прожектирали последните филми в големия му салон. Ако не ме лъже паметта, в началото на декември филмът „До живот” (1999, реж. Тед Деми) бе последният, видян на белия екран в големия салон на кино „Първи май”. Така градът ни посрещна новото хилядолетие с единственото работещо кино – „Астер”. Не след дълго то бе принудено да прекрати своята дейност в сградата, в която се помещаваше, но нашият град не остана без кино, тъй като скоро в малкия салон на бившето вече кино „Първи май” отвори врати кино „ТВ САТ Синема” – последният функциониращ киносалон в Асеновград. Само допреди няколко години той редуваше силни и по-слаби прожекции, но почти винаги имаше посещаемост до момента, в който бе затворен през 2006 г. От тогава до днес асеновградчани не могат, по думите на Хайтов, да изразят локалното си патриотическо чувство пред пловдивчани, що се отнася до наличието на работещо кино в града ни. Разбира се, липсата на кино в Асеновград в настоящия момент има своите обективни или субективни причини. Времената се промениха, по-младите нямат навика да посещават веднъж или два пъти седмично кинопрожекции, а и откакто страната ни е член на Европейския съюз цените на билетите скочиха тройно и четворно. Затова и сградите, в които преди години се помещаваха споменатите по-горе киносалони, днес имат различно предназначение. Видно е, че бизнесмените в града ни предпочитат да влагат парите си в начинания, различни от това да прожектират филми. В този факт няма нищо смущаващо – всеки от тях е свободен да прецени в коя сфера да инвестира средства и усилия. Все пак съм убеден, че появата на функциониращ киносалон в Асеновград, дори и в момент на икономическа криза, би била полезна инвестиция както за капиталовложителите, така и за асеновградската публика. Основание за това мое твърдение е фактът, че в трудните икономически условия, в които се намира днес светът, филмът „Аватар” (2009, реж. Джеймс Камерън) реализира от премиерата си през декември 2009 г. до днес около 4 милиарда долара. В България само за два месеца (декември 2009 – февруари 2010) творбата на Камерън натрупа приходи от 5 милиона лева. Приходите от продажба на билети в българските кина в последно време имат устойчиви показатели, което потвърждава факта, че българските зрители все повече предпочитат да гледат филми в киносалоните. Тъй като „Аватар” съзнателно е създаден да бъде триизмерен, то неговият колосален успех отваря още по-широко вратите пред филми с триизмерно изображение. Въз основа на този факт съм убеден, че за добро или зло, в основата на бъдещото развитие на киноизкуството ще бъдат филми, преднамерено създадени да бъдат гледани на още по-модерни технологии. И тогава зрителите ще могат да се насладят пълноценно на филмовото изображение само ако гледат филма на киноекран, а не пред телевизора или свален на компютъра. Привърженик съм на независимото кино и нискобюджетните продукции и трябва да призная, че инвестирането в киноизкуството, а в конкретния случай в киносалон, излъчващ подобен род филм, също има перспективи. Сигурен съм, че в нашият град бъдеще има и кино от типа на софийските „Евро синема” или филмотечното „Одеон”, в които се прожектират артфилми или класически кинотворби. В града ни ще се намери публика както за касовите холивудски продукции, така и за изтънчените европейски кинозаглавия. Ето защо се надявам, че в Асеновград един ден отново ще отвори врати киносалон, дай боже, с модерно техническо оборудване. Но дотогава ще продължаваме да ходим на кино в Пловдив и да си говорим за асеновградското кино в минало време.
06.12.2011 Текст: Ангел МАРИНОВ Асеновград