На доизживяване в България
Да си болен е лошо, но да си възрастен и болен, и то в България, си е чиста катастрофа. Това е по-фатално.
Една голяма телевизия ще прави риалити с чужденци: „Изгубени в България„. Ценна идея с много възможности за продължения. Може да има например: „Пенсионерско риалити„. Първи тур: подквасване на мляко, слагане на кисело зеле и варене на ракия, с цел оцеляване във враждебна среда. Втори тур: битка за пенсии в пощата, ръкопашен бой за направления при джи-пи-то и прескачане на препятствия по улицата…
Самотни, бедни, забравени
Борбата е безмилостно жестока
Макар възрастните българи междувременно да са преобладаващата част от населението, средата им упорито си затваря очите за техните потребности и проблеми. Те са незабележими за обществото, защото са принудени, също както инвалидите по рождение да си стоят вкъщи, приковани към леглото и стола. Дори току-що павирани улици и пешеходни зони не предлагат снижени прагове на тротоари или рампи за движението на инвалидни колички.
Общественият транспорт е крайно враждебен към хората на възраст, защото за ползването му са нужни гъвкавост и атлетичност. Медицинското обслужване, чиито основни потребители са по-възрастните, не показва ни най-малка готовност да се съобрази с този факт. Да не дава Господ да имате близък с инсулт, живеещ в сграда без асансьор. Линейката от „Пирогов“ пристига /ако имате късмет навреме/, а персоналът й ви задава въпроса: „Кого ще извикате, за да пренесе болния /на ръце/ до колата?“
Не по-малък проблем е да намерите помощник-нотариус, който ще се съгласи да дойде в дома на възрастен човек, за да удостовери подписа му под пълномощното. А пълномощни вече ви искат на най-невероятни места: например, за да платите някаква месечна такса или за „да активирате услугата получаване на банкови извлечения по електронен път„.
Електронното банкиране се оказва абсолютно необходимо за онези старци, които са имали неблагоразумието да си открият разплащателен влог в ДСК. Тази банка не е състояние да изпрати банковите извлечения по пощенски път, защото от години /!!!/ не успява да принуди частната фирма, наета за тази дейност, да си върши работата.
Старост-нерадост
Живот на магия
Администрацията и банковите услуги са неизчерпаема тема на разговор. Организацията на обслужване явно е създавана от хора, радващи се на вечна младост, които нито за миг не допускат мисълта, че някой ден и на тях може да им се наложи да ползват същите тези „услуги„.
Добре поне, че новопостроените сгради в страната, които биха стигнали за три Българии или за страна с прираста на Китай, може и да бъдат „преоформени“ в старчески домове по необходимост. Това ще спести доста пари на Социалното министерство, което не е сред приоритетите на властта.
Министър Тотю Младенов преди месеци се похвали с целеви бюджет от 3 млн. лева, с който щели да се финансират цели 29 /!!!/ обекта, включително старчески домове. Човекът прави каквото може, но за да разпредели тези пари за толкова много нужди, истински магьосник трябва да е. Или поне Христос…