Може би… сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.
Може би… когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.
Може би… е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.
Може би… най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.
Може би… най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.
Може би… трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.
Може би… има моменти в живота когато някой ни липсва – родител, съпруг, приятел, дете – толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.
Може би… трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.
Може би… най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.
Може би… трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.
Може би… няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.
Може би… щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.
Може би… не трябва да се стремим към хубава външност – тя може да бъде измамна, към голямо богатство – то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.
Може би… трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.
Може би… трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.
Може би… трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо да нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство.
Автор: Неизвестен автор