Моята мечта за България
България е моята родна държава. Това я прави прекрасна,независимо от състоянието и в настоящия момент. Въпреки това, както всеки българин и аз имам мечта за моята майчина страна.
България-родното място на милиони хора,които, за жалост, всеки ден я напускат, за да търсят по-добри условия за реализиране. Желая моята родна страна да е достатъчно добра за всички млади хора и те да не напускат семействата и приятелите си, за да се развиват. Желая милата родина да защитава интересите на своите деца и те да са щастливи тук, в България,а не да се лутат из света в търсене на щастието.
Моята България
България – една малка,но красива и с богата история държава. Казват,че имаме много основания да се гордеем с родината си,да сме щастливи да се наречем именно българи. Още от далечното минало са живели достойни хора,които са обичали страната си и са се жертвали в нейно име. Но малко са българите днес, които с гордост произнасят името на страната си и искрено я обичат. Да, малко са тези хора. Дори децата виждат жестоката реалност в държавата ни.И как аз мога да нарека страната ми „Моята България”? Не е ли лицемерно да наричам нещо, в което отдавна нямам вяра “мое“? Странното е, че пишейки това не се чувствам гузен, защото нямам вина за случващото се около мен.Казват, че ние,децата, сме бъдещето на България. Но за какво бъдеще говорим в този свят на лъжи, бедност и престъпност?