Много се смЕх! Срам да те хване…
Чували ли сте български политик, който да Ви омае със стила и езика си? Ако отговорите с „да„, значи сте изключение. Повечето българи се дразнят от диалектизмите и клишетата, които изобилстват в езика на политиците.
Това сочи проучване на езиковеди и студенти-филолози от Центъра за изследване на политическата реч към Софийския университет “Климент Охридски“.
Не като селяни, моля!
Езиковедите го наричат „диалектна редукция„, но всички добре го познаваме, дори да не знаем термина. Българските парламентаристи редовно изговарят кучИта, тИлИвизия, имашИ, повичИ, шЪ бъдИ. Искра Фидосова даде личен езиков принос с новия глагол „входираме„. А Цветан Цветанов стана кръстник на ново съществително – „приоритизиране„.
Какво да се чудим тогава, че според 70% от анкетираните българи елитът не се придържа към добрия тон. А девет от всеки десет души смятат, че депутати и министри не спазват никакви езикови норми. В допитването хората масово повтарят, че очакват от политиците да говорят правилно, “а не като селяни„. Засега това си остава добро пожелание.
Начело с премиера
А дали най-говорещият български политик говори правилно? Въпросът, разбира се, е риторичен. СедЕха, бЕха, се смЕха, видЕх, проверЪ, изплатЪт, възстановЪт, говорЪ… – такъв е езиковият профил на премиера Борисов. Той, а и мнозина други политици, срещат сериозни проблеми и с правилното окончание за 1 л. мн.ч.
(Кратка езикова скоба: тези политици се подвеждат от глаголи като „взимам“ и „намирам„, които в 1 л. мн.ч. се съгласуват като „взимаме“ и „намираме„. Мекането е явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице множествено число на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието „-ме“. Примери: говориме, ядеме. Според правилата на литературния български език мекането е неправилна диалектна форма, а граматически правилното окончание е „-м“: ядем, пишем.)
„Ударимe, носиме, престанеме„, казва премиерът Борисов. „Ходиме, оплачеме“ са изрази на Вежди Рашидов. Министърът на културата казва и “’секи“, “нEкой“, “нEкакви“, а Цветан Цветанов – “дейносттЪ“, “решимосттЪ“, “да влEзат“. „Нек’во, сек’во“ съкращава Иван Костов. ГолЯми пък е дежурният езиков гаф на Сергей Станишев. Но дори когато по някаква случайност успеят да се опазят от диалектизмите, българските политици намират сигурно убежище в… клишетата: “приоритети“, “прозрачност“, “политическа воля“, “визия“, “конкретика“ и какво ли не още.
Депутати с двойка по български
Не случайно от 13 парламентаристи трима са отказали да участват в допитването, предложено им от студентите в рамките на проучването на Центъра за изследване на политическата реч. Кое е правилно? Министър-председател – с или без тире? Девятка или деветка? Вие сте ходил, г-н депутат – или: Вие сте ходили, г-н депутат? 130 депутата или 130 депутати?
Само двама от всички анкетирани народни представители отговорили правилно на всички въпроси. Дори министърът на образованието Сергей Игнатов казва “200 ученика“ вместо “200 ученици“. И премиерът обаче не му отстъпва в боравенето с бройните: „пет камиони“ вместо “пет камиона“ казва Борисов.
Езикът като параван
И все пак, клишетата, диалектизмите и своеобразното тълкуване на българската граматика далеч не изчерпват недъзите на българското политическо говорене. От Желю Желев до днес речите от трибуните се отличават още и с витиеватост и празнословие, ораторите бягат от конкретни отговори и се опитват да манипулират. Всичко това се съчетава с езикова агресия, преекспониране на аз-формата, наукообразност и преувеличена абстракция, обобщава филологът Кирил Симов, ръководител на проучването. Но политиците, уточнява Симов, не бива да забравят, че личната отговорност в политиката се поема и чрез личното езиково поведение, немоделирано от спийчмейкъри и ПР-експерти.