„Не, не! Няма да слушам!“ – с тези думи Ратко Младич предизвика скандал пред трибунала в Хага. Председателят на съда го отстрани от залата. Какво се случи всъщност на заседанието, на което Младич се държа като жертва?
Международният наказателен съд за бивша Югославия, създаден на 25 май 1993 г., има за задача да съди по обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството и тежки нарушения на Женевската конвенция. Много голяма задача в семплата обстановка на една невзрачна и тежко охранявана Хагска сграда. Но и правораздаването, както пролича сега, се състои не само от екзистенциални въпроси – понякога става дума и просто за една… шапка.
Обвиняемият Ратко Младич е облечен със сив костюм, сива риза и сиво кепе. „Снемете шапката си„, казва съдията Алфонс Ори – безобиден на вид холандец с чисто бяла коса и мустаци. Няма никаква реакция. „Моля, г-н Младич, свалете си шапката. Освен това Ви приканвам да си сложите слушалките.“ Пак никаква реакция.
Какво остана от бившите идоли?
„Ще помогнете ли, моля, на г-н Младич да си свали шапката?“, обръща се магистратът към двамата набити съдебни пристави от двете страни на Младич. Те са готови да се притекат на помощ. Бившият генерал и жива легенда за сръбските националисти не се отказва обаче толкова лесно.
Не особено героично 68-годишният се оплаква, че бил болен човек: „Половината ми тяло не функционира„. Нуждаел се от кепето, иначе му „мръзнела главата„. Не че искал да подкопава авторитета на съда…
Провокации с презрителни жестове и погледи
Ори въздъхва и обяснява, че съдът е установил, че подсъдимият е здрав и предлага работата да продължи по същество. Младич обаче не изглежда много заинтересован. Той често прекъсва председателя и провокира чрез презрителни жестове и погледи близките на жертвите, които седят сред зрителите в залата.
Екс-генералът иска други адвокати, не служебния защитник, когото почти не познавал. Без юристи по избор нямало да каже нито дума повече. „Можете да правите тук, каквото си искате„, подвиква Младич на съдията Ори, който на няколко пъти и много учтиво го моли за тишина.
„Не, не! Няма да ви слушам!“, се провиква Младич и рязко сваля слушалките от ушите си. „Наредете да дойдат моите адвокати, тогава ще говорите„, се провиква той към съдебния състав. Алфонс Ори нарежда обвиняемият да бъде изведен от залата. Сред зрителите емоциите надделяват, чуват се викове, ругатни и проклятия. Звънец бие тревога. Съдебни полицаи се отправят „на бегом“ към залата. За момент изглежда, като че ли процесът излиза вън от контрол.
„Той не демонстрира покаяние и не иска справедливост“
Вълненията се успокояват бързо. Тази интермедия обаче само за кратко е в състояние да прикрие за какви чудовищни престъпления става дума в зала № 1 на трибунала. Ратко Младич е обвинен в геноцид и съучастие в геноцид, убийства, изтезания, изнасилвания, депортации и незаконни арести на мюсюлмани и хървати, вземане на заложници в лицето на военни наблюдатели и военнослужещи от умиротворителните войски на ООН.
„Той показа кой е и какъв е„, казва преживялата клането в Сребреница Хатидия Мехмедович след заседанието. „Той не показа разкаяние и не иска справедливост„. Трибуналът сега ще проверява правоспособността на исканите от Младич защитници и ще трябва да им остави достатъчно време, за да се запознаят с документацията по сложния казус. До следващата публична изява на бившия генерал, който е в следствения затвор в Хагския квартал Схевенинген, вероятно ще изтече немалко време. На самия него обаче то вероятно ще се стори кратко.