Скритата кампания, насочена срещу България
За онези, които още не са възприели мъртвешкото убеждение, че „нищо в България не може да се промени“, остава само една надежда – че някой отвън ще принуди управляващите поне малко да се заемат с проблемите на страната.
Че предизборната кампания е в ход, е съвсем видимо. Медиите изобилстват от платени репортажи, които най-често изобразяват партийните лидери като народополезни дейци, които подаряват цветя за осми март или поемат ангажименти за благоденствие. Всичко това е очаквано и не е изненадващо. Зад тази кампания, която е регламентирана по закон и дори в някаква степен необходима, обаче започна друга, която цели да проведе профилактична подготовка за онова, което ще се случва след изборите. Паралелната кампания, разбира се, се води само в определени медии, най-честно свързани пряко или косвено с неуспелия шеф на ДАНС и настоящ кандидат-депутат от ДПС Делян Пеевски.
Тя трябва да послужи за спирачка на всички опити за реформи в съдебната система, в случай, че след вота някой реши да се заеме със същинските проблеми на страната и най-вече с липсата на върховенство на правото.
Паралелната кампания
Впрочем, самата паралелна кампания илюстрира именно тази липса. И ясно сочи, че всеки, който се опитва да разобличи модела на политическа, бизнес и медийна зависимост в съдебната власт, ще бъде публично опозоряван. Нещо повече – ще бъде преследван за мнението си и репресиран с болшевишки средства.
Става дума за поредица материали от последните седмици, появили се в сайтовете „Блиц„, ПИК и вестниците от медийната империя на Пеевски – „Монитор“ и „Телеграф„, както и в „Труд“ (разбира се, без автор), в които паралелно с евродепутата Емил Радев (излъчен от ГЕРБ), в различна степен и форма се твърди, че мониторинговите доклади за правосъдието и вътрешните работи на България са необективни и некомпетентни.
Според изданията, документите се пишели от няколко еврочиновници и служели за дискредитиране на страната ни в ЕС. Те трябвало да послужат и като оправдание за отпускането на външно финансиране на неправителствени организации, наблюдаващи правосъдието у нас. Съветникът в делегацията на ЕК в България Юри Тавание пък е наричан с всякакви епитети – от доносник на ЦРУ до некомпетентен чиновник.
Европейската комисия вече отхвърли обвиненията с официално становище, но тази информация остава извън полезрението на изданията, на евродепутатите, замесени в кампанията, и членовете на Висшия съдебен съвет от Цацаровото мнозинство.
Освен Тавание, в медиите, близки до Пеевски, яростно се атакува председателят на ВКС Лозан Панов, както и членът на ВСС от съдийската колегия на съвета Калин Калпакчиев.
Десетина часа след като в „Труд“ се появи поредният материал без подпис със заглавие „Пост-истината застигна Лозан Панов, да се готви Калпакчиев„, в Съдийската колегия бе внесено предложение срещу Калпакчиев от представляващия съвета Димитър Узунов и представителят на мнозинството Галя Георгиева.
Узунов е наричан „човекът на Бойко“, а Галя Георгиева често обвинява Калпакчиев в акции по оклеветяване на главния прокурор и ВСС. И двамата са част от мнозинството, прокарващо вижданията на главния прокурор Сотир Цацаров. Същото мнозинство, което не сметна за необходимо да се занимае по същество с препоръките в мониторинговия доклад на Брюксел за състоянието на съдебната система у нас.
В предложението, внесено от тях, се иска на следващо заседание на Съдебния съвет да бъде обсъдено „дали е застрашена независимостта на съдебната власт, след като член на ВСС се среща и демонстрира близост с „партиен лидер“ (Христо Иванов) и с „подведено под дисциплинарна отговорност лице“ (съдия Мирослава Тодорова).
От инициативата, подета веднага след зададения тон от пеевските медии, изобщо не става ясно как въпросните срещи, които са били съвсем явни, а не в кьошета и кабинети (както обикновено сме свикнали да се вземат решенията на ВСС) са опозорили съдебната власт. Също както от публикациите, посветени на мониторинговия механизъм, не става ясно с какво точно е наклеветена страната ни от „шпионина на ЦРУ“.
Целта
Едно обаче е кристално ясно. И то е целта на кампанията – тотално да бъде дискредитиран единственият механизъм, който може да насочи вниманието на страната към проблемите ѝ. В тотално дискредитираната среда, в която политическият, медийният, а до голяма степен и съдебният модел са корпоративни, наблюдението на съдебната ни система от ЕК е последният фактор, който може да принуди управляващите, които и да са те, да вземат някакво отношение по случващото се. И да насочи общественото внимание към даден проблем, както се случи с последния доклад, който акцентира и върху свободата на медиите у нас.
За онези фигури в публичния ни живот, които все още не са загубили чувствителност и все още не са станали част от мъртвешкото спокойствие, примирено с убеждението, че „нищо не може да се промени“, остава едно единствено упование – че някой отвън, някой, който не е част от националната омерта, достатъчно авторитетно ще дефинира проблемите. И това ще има тежест у нас. Така че да се стигне поне до онези спорадични мерки, които се вземат от немай къде след всеки мониторингов доклад. Ако и този авторитет се разклати, ако и той бъде дисквалифициран, апатията е на една крачка разстояние. А хората, които все още се опитват да правят малки крачки, за да подобрят средата, има опасност да се откажат от борбата за каквато и да било публична кауза – политическа, медийна или съдебна.
Най-подходящият период за подобна атака е настоящият – предизборна кампания. Когато партиите от мейнстрийма се борят за народната любов и най-добре дочуват „скръцването“ със зъби на медии и олигарси. И когато зад театралната завеса от предизборни обещания лесно могат да бъдат скрити предстоящите решаващи избори, но не парламентарните, а съдебните – например вотовете за Висш съдебен съвет и предстоящия избор за председател на Върховния административен съд.