Мъжкарски брутализъм и ирония
7/8 ТВ: Що за телевизия прави Трифонов? Добро публицистично предаване, голяма доза сексизъм, понякога лош вкус и прости шегички. Но пък алтернатива в тотално овладения медиен пейзаж.
Вчера Слави Трифонов регистрира партията си „Няма такава държава„. Преди броени дни стартира и телевизията му „7/8 ТВ„.
Продължавам да съм скептичен по отношение на партията, която създаде Слави Трифонов. Необмисленият референдум вече нанесе сериозна щета на политическата система – той даде повод на премиера Борисов да фалира конкуриращите политически сили, практически ликвидирайки субсидиите.
Името на партията – „Няма такава държава“ – звучи като от жанра на пародийните политически проекти – като започнем от „Партията за умерен прогрес в рамките на закона„, основана навремето от чешкия писател Ярослав Хашек, минем през кандидатурата на Кулеков и Бойчев на президентските избори през 1996 и стигнем до различните партии на любителите на бира и скорошната сръбска „Не си опитал сармата“ на Лука Максимович, който през 2017 искаше да стане президент.
„Няма такава държава“ ще е първата песен, превърната в партия. Дали целта е тотална подигравка с мизерията на българската политика? Или пък следва да очакваме някакъв български Бепе Грило или Володимир Зеленский? Предстои да разберем.
Първи впечатления от 7/8 ТВ
Тръгналата в понеделник телевизия „7/8 ТВ“ вдъхва надежди, макар че определено не е за хора като мен. Всякаква алтернатива ще е полезна в тотално овладяния ни медиен пейзаж – независимо от лошия понякога вкус, от простите шеги, от липсата на балансирана журналистика. Да, засега това е телевизия на мнението, едностранно, предсказуемо, предубедено. Но пък различно.
Не разбрахме само с какво БТВ е пречело до сега на Слави Трифонов, та тръгва да прави сам нещата „по своя начин„, както пее Франк Синатра. Вероятно нещо откъм тези пусти баланси, с които големите медии често направляват работата на журналистите. Може пък това с „моя начин“ просто да си е рекламно мъжкарско пъчене, едва ли ще разберем.
Но г-н Трифонов очевидно е смел човек – не само в политически, но и в икономически смисъл. Защото телевизията е скъпо занимание. В последните години видяхме опити да се направят два опозиционни проекта на едно по-интелектуално ниво – RE: TV и BIT. Едната не издържа финансово, въпреки че зад нея стояха по-богати хора от г-н Трифонов; другата купиха и целенасочено унищожиха вероятно приближени до властовия център „инвеститори„. Та ако с високата журналистика не потръгна, надеждата е сега покрай чалгата и майтапите да се поддържа и някакъв критичен дух у хората.
Колкото и да се хвали с първоначалния зрителски успех (1 400 000 гледали програмата му първата вечер), г-н Трифонов едва ли ще оцелее само на комерсиален принцип при нивото на българския рекламен пазар и пренаситеността с медии. А ако тръгне да търси политически покровители, просто ще загуби публиката си. По-добрият път вероятно би бил привличането на външен инвеститор, но тогава пак ще възникне опасност да запее Синатра. Говорим за перспективата „7/8 ТВ“ да стане истинска телевизия, която покрива по-голяма част от деня, излиза извън студиата, прави разследвания, продукции и т.н.
Усещането за телевизията от първите два дни е неравно. Сериозно и критично звучи публицистичното предаване „Студио Хъ„, което веднага се нареди до най-добрите в жанра си. Започнаха с актуалната Мая Манолова, поискала касиране на изборите. Чухме сериозен анализ на бюджета, дадоха думата на един от най-яростните критици на Борисов – Арман Бабикян. Разбира се, личния живот на известни личности е задължителен елемент от всяка народна телевизия, няма да минем без него.
Разочароващо и объркано беше първото издание на „Вечерта на Иван Кулеков„. Вероятно е трябвало да бъде смешно, макар че обявяването на предаването будеше други очаквания.
Самият Слави си е същият. Но на феновете явно не им омръзва. Носталгия, подаръци, Мерцедес S класа, спечелен от обикновен зрител в рекламираща телевизията лотария. Изобщо усещане за някаква компания, някакъв Биг Брадър, с който феновете са свикнали вече 19 години. Оттук и една известна клаустрофобия, която навява затворения кръг от водещи, наследени от шоуто. Ако това ще става истинска телевизия, ще трябват още много и различни хора. Но това, както вече стана дума, иска много пари.
Мъжкарски брутализъм и ирония
Иначе този екран изглежда удивително сексистки – дами се появяват само в ролята на безмълвни дългокраки танцьорки и дори прогнозата за времето се съобщава от Ванката. Мъжкарският брутализъм избликва тук-там в по някоя обидна или умерено расистка реплика, но да не издребняваме – такъв е таргетът. Пък и хумористите тук са къде по-възпитани в сравнение с българския парламент!
Като се надявам „7/8 ТВ“ да оцелее, ясно съзнавам, че тук се проявява опасната тенденция да гледаме на света все по-иронично. Новините като майтап, сюжетите от деня, разиграни в театрални гегове, абсурдизма на куриозното – това са симптоми за деградирането на публичния човек. Не обвинявам г-н Трифонов. Той просто улавя вятъра на една световна тенденция. Отчуждили сме се от публичните дела дотам, че ги гледаме като сеир – очакваме новия сериал за Брекзит, новото самохвалство на Тръмп, новите безумства на Сидеров. Вероятно това иронично отчуждение ще подхранва новата телевизия, под звуците на иначе страстната ръченица в седем осми и лазерните светлини. На добър час! Но дано възникват и други проекти за алтернативни медии, които ще разчитат по-малко на забава и повече на сериозна журналистика.