Макрон срещу Льо Пен: всичко е възможно на изборите във Франция
Преизбирането на френския президент Еманюел Макрон изглеждаше повече от сигурно. Досега. На финалната права преди гласуването тази неделя преднината му пред дясната популистка Марин льо Пен се стопи застрашително.
Предизборните стратези на Еманюел Макрон са станали предпазливи. Те не планират празненство в някое шикозно парижко заведение след първия тур на президентските избори тази неделя, каквото имаше след впечатляващия му успех преди пет години. След обявяването на резултатите се очаква президентът да говори пред свои привърженици в Източен Париж.
Ще бъде направено всичко възможно, за да се избегне впечатлението за увереност в победата или дори за буржоазна арогантност, така характерни за Макрон. Той трябва отново да запретне ръкави в последните метри на предизборната кампания.
Кандидат за преизбиране
Еманюел Макрон желае нещо, което вече 20 години не се е удавало на нито един френски президент от Жак Ширак насам – втори мандат. След началото на войната в Украйна целта изглеждаше съвсем близо. Разтревожените французи се обединиха около президента си и подкрепата за него скочи на 33 процента.
През последните дни обаче картината се промени: рейтингът на Макрон падна под 30 процента, а дяснопопулистката му съперничка Марин льо Пен вече е по петите му.
Какво точно се случи? Повишаващите се цени, особено на енергоносителите, разтревожиха французите и те насочиха вниманието си към основните социални проблеми. Около половината от тях са загрижени за жизнения си стандарт, мнозина се опасяват какво ще стане с техните социални придобивки или пък се питат какви ще са последиците от модернизацията. Както навсякъде другаде в Европа, изборите, в крайна сметка, ще бъдат решени от всекидневните проблеми.
Поредица от кризи
Към Еманюел Макрон, който в началото на мандата си намали корпоративните данъци, упорито се прикрепи шаблонът, че е президент на богатите. Това, наред с други неща, доведе до протестите на „жълтите жилетки“ през зимата на 2018-2019 година. Протестите държаха страната в напрежение в продължение на месеци и дадоха началото на непредсказуемо социално протестно движение.
Наложи се президентът да отложи един от основните си проекти – реформата на скъпата и старомодна пенсионна система. Така неговият устрем към модернизация претърпя първия си неуспех.
Социалните вълнения едва бяха затихнали и пандемията спря живота във Франция и цяла Европа. След проблемите, които първоначално имаше, Макрон се справи добре с ваксинационната кампания. Милиардните плащания под формата на компенсации помогнаха социалните затруднения да бъдат избегнати.
В предизборната кампания т.нар. афера „Маккинзи“ преследваше президента. През последните пет години правителството е похарчило повече от един милиард евро за скъпи консултантски фирми, които са изготвили експертни доклади за различни проекти за реформи. Последното обвинение е, че това е разхищение на парите на данъкоплатците. Освен това въпросните компании не са платили достатъчно данъци за дейността си във Франция.
Хамелеонът Марин льо Пен
На второ място в тази надпревара е Марин льо Пен с нейната партия „Национален сбор„, преименувания „Национален фронт“ на баща ѝ Жан-Мари льо Пен. Тя последователно работи, за да направи имиджа си в медиите по-умерен и да направи наследството от баща ѝ да изглежда по-малко токсично. Така например тя вече не настоява Франция да напусне еврозоната или ЕС. Що се отнася до руския президент Владимир Путин, който дори ѝ беше дал пари назаем за предизборната ѝ кампания през 2017 г., тя обясни лаконично, че е променила мнението си за него. А избирателите дори не се възмутиха от този обрат. Льо Пен твърди, че иска нормални отношения с Русия, подобни на тези с Великобритания.
Но Марин льо Пен успя с нещо, което нейният опонент не можа да направи: тя проведе предизборна кампания. Докато Макрон говореше по телефона с президента Путин и се изявяваше на международната сцена, неговата основна опонентка неуморно обикаляше провинциите и говореше с хората. Актуално 51% от французите вече я смятат за заплаха, което е ясен знак за успешната ѝ стратегия.
В тази предизборна кампания Марин льо Пен говори основно за покупателната способност, стисна стотици ръце и увери французите, че ще ограничи цените на енергията и ще се бори за качеството им на живот. „Спирането на вноса на газ и петрол (от Русия) ще бъде трагедия за френските семейства„, заяви тя пред RTL.
Радикалният бивш публицист Ерик Земур се притече на помощ на Льо Пен, без тя да го е молила за това. Няколко пъти осъждан за слово на омразата, той привлече вниманието с непремерената си антиислямска и антимигрантска реторика. За Марин льо Пен това беше подарък, тъй като той зае крайнодясната периферия, за да може тя да се позиционира като умерена центристка. Докато Земур призоваваше за нулева имиграция, Льо Пен приветства украинските бежанци във Франция.
Вестник „Монд“ припомни на французите миналата седмица, че зад умерената фасада на Льо Пен все още се крие дясна популистка партия, която планира да преначертае френската държава и демократичните ѝ институции. Еманюел Макрон също предупреди гласоподавателите за опасността от десницата.
Макрон трябва да се бори
Резултатите на двамата основни кандидати се сближават, но социологическите проучвания все още сочат Еманюел Макрон за победител във втория тур на изборите в края на април – макар и с по-малка негова преднина, отколкото преди пет години, когато Макрон триумфира над Льо Пен.
Макрон трябва да се запита дали стратегията му да влезе късно в предизборната кампания не беше погрешна. Той искаше да остане настрана от калните сблъсъци между крайнолевите или десните кандидати, вместо да си цапа ръцете. Именно заради тази склонност към отцепничество той е критикуван от много французи. Те го смятат за компетентен, но отдалечен от хората и арогантен член на един широко ненавиждан елит.
Сега всичко зависи от това дали той ще успее да мобилизира своите избиратели.