Магията на премиера вече не работи. Как Борисов загуби тази партия шах.
„Магията“ на премиера вече не работи. На хората им писна от управление с безкрайни циркове и лобистки закони. Пируети на Борисов като сегашния се представят за висш пилотаж, но всъщност са каша от недомислици и грешки.
След лятото ГЕРБ и Борисов се оказаха в сложна, почти загубена шахматна позиция. „Магията” на премиера вече определено не работи и на хората взе да им писва от управление с безкрайни скандали и циркове, гарнирани с лобистки закони. Рутинната корупция в държавните поръчки, които отиват за избраници, както и реверансите към най-различни икономически интереси дори отнеха човешки животи. Защото ако правителството бе имало кураж да се противопостави на транспортния бранш след предишните катастрофи и да въведе задължителни предпазни колани, трагедията при Своге най-вероятно нямаше да е с тези размери. Същото важи и за контрола (по-скоро липсата му) върху пътното строителство.
Цената на политическата слабост е ясна – за да оцелее правителството, то трябва да не се конфронтира и да прави постоянно компромиси. Борисов тиражира и политически коректен етикет на тези компромиси – “балансиране”. По този начин в неговото трето правителство са “балансирани” интересите на ДПС и Пеевски (медии, съдебна власт, 500 милиона за язовири, димящи цигари и т.н.), големите производители на горива, пишман приватизаторите на БМФ и пр. пр. Тези “баланси” се превръщат в изключително сложна система от уравнения, която към момента няма вярно решение.
И тъй като Борисов няма съдържателно полезен ход, той реши да учуди и плени публиката с рискована тройна жертва на пешки за връщане на политическата инициатива. Заради трагедията в Своге не бе нужно трима министри да подават оставка: достатъчно би било политическата отговорност да се поеме от един министър, като Ивайло Московски бе очевидният кандидат за тази роля. Широтата на замаха на Борисов, при който (поне временно) паднаха и още две глави, говори за театрална амбиция: да се създаде впечатление, че премиерът е отново в силна позиция и контролира нещата.
Защо жертвата е грешна комбинация
Жертвата обаче се оказа слаб ход по следните причини:
1. Когато се прави сериозен ремонт на кабинета, трябва ясно да се назове основанието и новата посока. Когато Иван Костов смени десет свои министри, беше ясно за какво го прави: голяма част от тях се бяха заиграли със спорни икономически интереси. Т.е. смисълът на този ремонт беше антикорупционен. Какво цели Борисов с тройната жертва не е ясно. По-добър контрол върху обществените поръчки? Ако е така, тези министри ли са най-слабите звена в системата? Или може би нова политика по пътна безопасност, доколкото досегашната е провал? И двете възможни основания за смяната на министри са валидни, но проблемът е, че нито Борисов, нито ГЕРБ са ги артикулирали. А когато проблемът не е ясно формулиран, не можем да очакваме и някакво негово решение. Затова формулировки от рода на министрите не са “виновни”, но понасят “политическа отговорност” звучат кухо и неубедително;
2. За да има смисъл даването на жертва, трябва действията на всички останали фигури по дъската да са изцяло координирани. Като начало, ходът на Борисов се оказа некоординиран с неговия обоз – т.нар. „патриоти” – които вдигнаха малък скандал в полевата кухня. Задачата на “патриотите” в това управление е да не вдигат много шум и да не пречат. Затова и Валери Симеонов правилно се насочи към контрол на децибелите в своята дейност. На този фон тракането на патриотични сини каски, тенджери, тигани и друга посуда в тила стресна премиера и парламентарната му група. И по изпитан вече модел основните сили на ГЕРБ дадоха леко на заден, заплашвайки Борисов да остане сам юнак на коня. В резултат на тези маневри настъпи съмнение дали жертвата ще е тройна и дали изобщо ще се състои. Много вероятно е тя да се окаже двойна или дори единична – говори се, че министър Николай Нанков най-вероятно ще запази поста си. Но това само по себе си би било ново бламиране на премиера, както в случаите с неприетите оставки на министрите Бисер Петков и Теменужка Петкова. Сигурно Борисов и ГЕРБ ще се опитат да представят тези пируети като висш пилотаж. Но всъщност те са си една каша от недомислици и грешни преценки;
3. Ефективността на жертвите в крайна сметка зависи от новите министри, които ще дойдат след отстранените. ГЕРБ си позволи цяла седмица без да внесе и капчица яснота по този въпрос – единственото, което се знае е, че Лиляна Павлова, Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова няма да са сред новите имена. Този съспенс само засилва усещането за слабост и нестабилност. И потвърждава хипотезата, че ходът е чиста премиерска импровизация, некоординирана нито с коалиционните партньори, нито със собствената парламентарна група;
4. Една успешна правителствена реформа би трябвало да сложи край на въпросите за смяна на други министри. Тройната жертва на Борисов прави обратното – тя отваря въпроса за други бъдещи промени. Ясно е, че вече няма особена логика да имаме министър на европейското председателство. Също така е много вероятно министерството на правосъдието да смени титуляра си. В този смисъл вместо да “затвори” проблема за състава на правителството си, Борисов сякаш се подготвя да обсъжда, приема и отхвърля правителствени оставки до Нова година. А това е гаранция единствено за плаваща стабилност, което е политически коректният израз за нестабилност.
ГЕРБ изиграха слаб ход, но БСП са на път напълно да го проспят. Това е така, защото те по принцип играят без царица. Корнелия Нинова, която би трябвало да е дамата в социалистическия отбор, понякога се изживява като консервативна царица и нанася сериозни щети на своите. Така например Сергей Станишев може и да е цар на ПЕС, но е под непрекъсната обсада със заплахи за мат от Нинова и нейното обкръжение. В консервативния си устрем тя опразва центъра на дъската и тръгва на лов за избиратели в периферията й, като се конкурира с подобните на АТАКА по хомофобия, ксенофобия, путинофилия и соцносталгия. Каквито и грешки да прави ГЕРБ, при такава самоубийствена стратегия на опонентите им – те не са решаващи.
Социалистите имат и други персонални проблеми. Не може да претендираш за алтернативна икономическа политика, когато основен говорител по тези въпроси ти е Румен Гечев – човекът с особени заслуги за най-големия фалит на страната през последните 30 години. Като добавим и инцидента с Бенчо Бенчев, оказва се, че липсата на царица не е единственият проблем на червените. Аматьорщинитe в играта на БСП явно карат президента Радев да се дистанцира от тях. В последното си изказване той не подкрепи исканията на левицата за нов вот и намекна, че сам ще бъде алтернатива на сегашното управление. Както повечето от заявките му дотук, и това може да бъде сложено в графата “неясни намерения и отложени закани за действия”.
Идат ли избори?
ГЕРБ са доказали, че винаги могат да произведат предсрочни избори – съзнателно или не. Сезонът започва турбулентно и не е изключено след договорките за нов главен прокурор да осъмнем в хипотеза на предсрочни избори, проведени вероятно заедно с европейските. Така или иначе, страната влиза в предизборна кампания. С оглед на това извънпарламентарната опозиция в лицето на “Демократична България” няма време за комфортно партийно строителство и структуриране на коалиционните отношения. От ключова важност е да се избегне създаването на друг десен, алтернативен политически играч, който да разцепи вота за извънпарламентарната десница. Инженерите на ГЕРБ сигурно вече са започнали да заваряват подобни мюрета и да пробват да ги пуснат на вода. Затова е важно демократичната общност да се консолидира през този сезон и да предложи ясна дясно-центристка управленска алтернатива на ГЕРБ.
В този смисъл, дори и предсрочни избори да не се случат, всички ще се държат сякаш те са непосредствено предстоящи. А политиката е често въпрос на самосбъдващи се пророчества.