Име: Луна
Рождена дата: 2 април
Зодия: Овен
Отличителен белег: Корона на тялото
Сестра: Наталия
Най-добра приятелка: Няма
Гадже: Няма
Домашен любимец: Самоед на име Съни и плюшените играчки от феновете
Ястие, питие: Риба, пиле, чаша бяло вино
Цвете: Гербер
Стил на обличане: Секси, делово, спортно
Парфюм: Всичко на „Версаче„
Откривател: Композиторът Николай Дамянов, поетът Тодор Анастасов
Цвят, число: Златно, червено, бяло; 7,8,9
Отбор: „Левски„
Спортист: Христо Стоичков,
Габриел Батистута, Пийт Сампрас, Михаел Шумахер
Първа целувка: Не помни
Автомобил: „Опел Тигра“ и последни модели „Мерцедес“ и джип „Ланд Роувър“ (Фри Ландер); любима марка „Ферари“ (червено) и „Ламборджини“ (жълто)
Талисман: Хавайско божество
Вярва: В съдбата
Книга, автор: „Малкият принц„, Екзюпери; Ремарк
Филм, актьор: Джулия Робъртс, „Хубава жена„
Любима музика: Рок, хеви-метъл, кънтри, поп
Певци: Истинските звезди – Майкъл Джексън, Мадона, Шер, Тина Търнър, AC/DC
Би направила дует с: Енрике Иглесиас, Мадона, Майкъл Джексън („Това ми е трудно осъществима мечта„)
Три желания от златната рибка:
1.“Да стана световно известна„
2.“Да срещна истинската любов„
3.“Всичко най-хубаво за моите хиляди фенове, без които не мога да живея„
Любим предмет в училище: Пеене и музика
Какво й липсва в живота: Несбъднатите мечти
Ако трябва да избира – кариера или любов: „Кариера, а без любов кариера не може да има„
Какво чувства като излезе на сцената: „Най-върховното удоволствие„
Без кого не може да живее: „Без моята музика„
Девиз: Родена да побеждава
Най-ярката звезда на музикалния небосклон Луна е родена в Шумен. Луна я нарекъл нейният баща Йордан, на когото тя се метнала изцяло. Мнозина смятат, че Луна е псевдоним, но истината е, че това е истинското й име. „Казват, че има карма в името – не е често срещано и лесно се помни. Много хора се дразнят, когато името ми излиза на преден план, а те останат в сянката на Луна-та. Но това е съдба. Суеверна съм и вярвам, че когато има пълнолуние, е хубаво в 12 часа през нощта човек да си пожелае нещо. Когато е искрено, то се сбъдва. Не съм безразлична към срещата между двама на свещи и лунната светлина. Когато има пълнолуние, се чувствам по-особено. Дори да не знам кой ден е, кой месец, усещам кога е пълнолуние. И всеки път усещането е различно„, казва Луна.
Още от малка тя се отличавала от останалите деца в града. Нощите й са изпълнени с безбройни сънища, които са по-цветни и от най-големия й блян. Непрекъснато сънува човешки съдби, как ще се развият, но не ги споделя, тъй като си мисли, че няма да й повярват. „До три дни ми се случва това, което съм сънувала„, споделя тя. В началото това много я шокирало, но постепенно свикнала да сънува стари приятели от детството, които не виждала с години и няколко дни след това ги срещала при най-странни обстоятелства.
В най-ранна детска възраст Луна показвала завидни гласови възможности. Когато била в детската градина, разплаквала бабите по седенките с патетично изпълнение на стиховете на Ботев. Задължавали я всеки ден да научава по едно стихотворение наизуст и преди да излезе от вкъщи трябвало да го изрецитира. „Това ми беше като молитва„, спомня си тя. Стиховете запомняла само от едно прочитане и никак не й било трудно да се справя. Втора точка в артистичната й програма били народните песни, след което задължително получавала бурни аплодисменти. За участията си в тези концерти, дядо й правел специални обувки с високи токове, за да изглежда по-висока и да се вижда по-добре. Луна пък сама си измисляла различни комбинации от дрехи и аксесоари, за да изглежда оригинално и неповторимо всеки път щом се качи на сцената. При по-големи празници у дома със сестра й спретвали на живо известното в миналото музикално предаване „Мелодия на годината„. Едната обявявала песента, другата пеела, после се сменяли.
„В училище бях отличничка, но ме изключиха. Непрекъснато пишех песни за нашето училище и ги дрънках на китарата. Пишех си по ръцете разни хеви-метъл състави. Ходех с много къса престилка, която не се виждаше от сакото. Носех плетена бяла яка, която аз си бях изплела на една игла. На един празник на художествената самодейност обаче имах неблагоразумието да изпея песен, в която се разказваше за местата, където със съучениците ми пушехме и обсъждахме живота. Това ми костваше намалено поведение. Бях се записала във всички кръжоци, защото не знаех с какво точно ми се занимава. Благодарна съм на родителите си за това, че не ме насилваха да ходя на уроци по пиано. Ако нашите ме бяха записали, аз щях да стана само една учителка по пиано. В Математическата гимназия се записах не от любов към аритметиката, а защото само в това училище имаше музикална паралелка. В по-горните класове започнахме да ходим на бригади и да ни плащат за изработения труд и оттогава вече не ми се ходеше на училище„, спомня си Луна.
Кариерата на певицата започва още като тийнейджърка. Криела си годините, за даполучи разрешително за работа в заведения по морето. „По това време бях запалена нудистка. Всяко лято се изсипвахме в някой от хипарските къмпинги на юг от Созопол, като се придържахме към принципа никой от нас да не ползва бански костюм на плажа. Всъщност с цялото си тогавашно екстравагантно поведение искахме да шашнем почтените лелички и чичковци, да скандализираме обществеността. Определено не се притеснявам от голатата“, разказва гласовитата българка. Истинската й звездна кариера започва в една вестникарска обява. След като понатрупала стаж по морето Луна се преместила в центъра на родния шоубизнес – столицата. Започнала работа като секретарка в една фирма и едно от задълженията й било да купува вестници. В един от тях прочела обява: „Оркестър търси певица с готов репертоар„. Тя веднага хукнала на посочения адрес: „Дори не се бях облекла подходящо. Бях с едни стари дънки и тениска. Всичко обаче мина чудесно и така започнах работа.“ Не след дълго заваляват като дъжд покани за концерти и участия в цялата страна. Идва и периодът, в който Луна пробива в Швейцария.
„В Швейцария пеех в сръбското заведение „Гордония„, където често гастролираха Лепа Брена, Цеца Величкович, Драгана Миркович. Там се събираха предимно гастербайтери от балканските страни. Пеех на сръбски, български, италиански, английски, немски… Касети с мои песни се продаваха в тамошните магазини за по 10 франка едната. А почитателите ми даваха по 50 франка на ръка, за да получат лично от мен с автограф новия ми за онова време албум „Чужденка„. Бях много щастлива. Обикалях улиците и ми се искаше да подскачам от радост. В ръцете си държах българските вестници, в които пишеше за мен. Изгарях от желание да ги покажа някому, да изкрещя „Ей, хора, това съм аз, Луна!!!“, разкрива Луна. От Швейцария певицата редовно пълни гардероба си с най-скъпите тоалети: „Нямам дрехи за ежедневна употреба. Иначе държа на марковите облекла. Те запазват качеството си дълго време, не се разтягат, не пускат боя. Какво по-хубаво за една жена, която държи на външния си вид? В гардероба си имам по нещичко от световно известните дизайнери: парфюми, бельо, официални дрехи. Но обувките са моята слабост. Имам различни по вид обувки във всички цветове на дъгата. Над 1000 чифта вече… „Без благословията на съдбата нищо не става – твърди Луна. Дразня се, когато някои „спецове“ ме класифицират като фолк, естрадна или друга някаква певица. Аз съм просто певица. При това със самочувствие. Смятам, че имам атрактивно име и излъчване. Мога да изпея всяка песен, стига да ми харесва. В баладите си нямам елементи от фолка, макар че харесвам огнените ритми на кючека. Наситени са с чувство и жар. А такъв е и стилът на Луна – жизнен, динамичен, бързо сгряващ кръвта. В мен има много страст, но невинаги съдбата е била на моя страна в това отношение. Душата ми тъгува… Иначе характерът ми е малко твърд, рязка съм. Това, което съм постигнала е с цената на много труд, една голяма вяра, заложена в мен, и на много страдания. Никога не съм търсила лесните и бързи резултати. Предпочитам да постигам всичко с много труд, но то да остава за дълго. Вярвам в себе си, а моята вяра ми дава сигурност. Когато човек иска да постигне нещо, трябва да е свободен, за да може да гони целите си.“
Цялата си кариера тя гради сама, без да има някого зад гърба си: „Не създадох семейство досега в името на възвишената си цел – да успея на всяка цена. Почти нямам време за личен живот. Радва ме обичта на хората, писмата, които получавам. От друга страна обаче, медалът на славата включва завист и злоба. Постоянно някой говори нещо срещу теб. Друг почва да те мрази, трети има мерак да те изхвърли от играта… Но по-добре на хората в устата, отколкото в краката, нали? Всичко обаче има граници.“ От грижите и проблемите Луна се разтоварва като спортува. „Сексът също ме разтоварва, отпуска и прави щастлива. Шоудама номер едно може да бъде много влюбена. При това до полуда. „Вярвам, че истинската любов съществува някъде по света и човек трябва да я открие. Преживях не малко разочарования, но, както казват, времето лекува всичко. Дори хитовата си балада „Скитница“ написах по такъв повод. Ако обичаш някого всеотдайно, ще му помниш целувките не 30 дена, а цели 30 години. Няма да забравя първите си любовни трепети. Обичам от ученическите си години едно момче. Той вече е женен и има детенце. Съдбата не ни събра, но аз винаги ще му помагам с каквото мога. Романтичка съм. Голяма съблазнителка съм. Обичам да угаждам на мъжете. Не си падам по класическите цветове бельо. Предпочитам огненочервено, бордо, наситено зелено. Намират ме за сексапилна, но аз не мога да кажа, че се харесвам. Чувала съм много определения за себе си. Радвам се, когато ми кажат, че съм умна, амбициозна, че съммного силна жена и не се спирам пред нищо. То си е точно така. Каквото си поставя за цел, за кратко време го постигам. Постоянството е моето оръжие. Много рядко се влюбвам, но когато се влюбя, съм много всеотдайна„, споделя Луна. Сантименталната изпълнителка изразява най-истински чувствата си в своята поезия: „Стиховете са вече толкоз много, че вероятно ще ги обединя в книга. В тях съм вложила чувства, любов, страст. Когато съм тъжна, ги чета и плача. Лошата черта в моя характер е прекалената чувствителност. Но иначе едва ли бих могла да бъда творец в истинския смисъл на думата. Всички мои песни, изпети до момента, освен за голямата любов, говорят и за скритата болка, която пари в душата ми. Е, прикривам я успешно, нали съм зодия „Овен„.“ Певицата избягва нощния живот, повече е домошарка, не е по шумните компании.
„След концерт искам веднага да се усамотя. Но дори и в съня си се връщам на сцената. Истинска почивка не мога да си позволя, докато не бъда удоволетворена от себе си„, издава тя. Един хубав ден и Луна ще създаде семейство и смята, че ще бъде страхотна майка. Обича децата и винаги ще помни едно момиченце, което й подарило картичка с картонен прозорец. „Когато го отворя, се вижда небе, звездички и една огромна Луна. На картичката пише „На небето има много звезди и само една Луна. Това си ти, како Луна„, издава шармантната звезда. Луна не обича много да яде. Казва, че живее от витамини и любовта на хората. „Обичам повече течности, пия много вода. Като ходя на цирк винаги си купувам захарен памук. Най-добре си почивам си сред природата. Обичам много морето, но не мога да плувам. Любимите ми курорти са Албена в България и Ибиса в Испания. Обичам и да се връщам в Шумен при родителите и приятелите си„, казва певицата. „Радвам се на суматохата, която създавам, щом се появя някъде. Дори на моменти се чувствам като Евита Перон. И си казвам, че ако имах в багажника на колатга си пари, бих ги раздавала на хората. Когато се гледам на телевизора и не мога да се позная. Аз съм две различни жени, когато съм на сцената и когато съм в живота. Сцената е едно велико тайнство и моята цел е да се задържа дълго на нея. Мечтая за големите сцени, да изляза и да пея наравно с най големите, мечтая за хубави, силни песни, за смислени неща. Да покажа глас, темперамент, излъчване, сценично поведение. Аз живея за големите неща в живота, за голямото шоу. За моите фенове съм готова на всичко. Те трябва да получат това, което очакват от мен„, откровеничи артистичната изпълнителка, която мечтае да се пробва и в киното.