Лоша ли ще е българската 2012?
През отиващата си 2011-та българите обедняха както никога досега през последните 10 години. А това означава, че през 2012 г. недоволството на хората ще расте все повече.
Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация – така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012.
Самочувствието на властимащите
„През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”.
„Такова нещо може да се случи само в България“
„Никъде и никой в Европа не си позволява такъв груб натиск върху синдикатите и потъпкване на социалния диалог, особено по такава чувствителна тема като повишаването на възрастта за пенсиониране! Не мога да си представя как някой може да се обърне към социалните партньори с думите, че досегашните договорки се отменят и нещата ще бъдат променени единствено по вкуса на властимащите. Такова нещо може да се случи само в България! Този задокеански подход за практикуване на твърда политика е неприемлив за Европа. И българските профсъюзи реагираха адекватно на действията на правителството след изборите”.
„В България възрастта на пенсиониране постепенно ще се повиши до средните равнища в Европейския съюз. Но това трябва да се прави по схема, разсрочена във времето. Така например в Германия още не е постигнато съгласие дали пенсионната възраст от 67 години за мъжете и 65 за жените ще бъде въведена през 2022 година„, припомня експертът и влиза в задочна полемика с българския финансов министър и с опозицията:
„В крайна сметка социалният диалог е нещо доста по-различно от представите на министър Дянков за него. Неговите възгледи очевидно са на принципа: или приемате, или прекратяваме преговорите. Редом с това обаче няма как да не отбележа отрицателната роля на слабата, вяла и безидейна парламентарна опозиция в страната.”
Как се излиза от криза?
„Ако бях шеф на правителството, и аз щях да говоря като Бойко Борисов, че страната е остров на спокойствието насред световната буря. Притеснително е друго: в България няма здрав икономически растеж, а инвестициите в реалната икономика намаляват. Макроикономическата ситуация в страната действително е стабилна, но нека погледнем на какво мизерно равнище е постигнат подобен баланс. По-тъжно стабилна може да бъде само тишината на гробищата!
Все по-често различни хора ми казват: ”Заминавам! В България няма бъдеще!”. Страната се нуждае от ръст, от нови инвестиции и работни места, от реформи в образованието, в здравеопазването и особено в администрацията. Това е „магическият” тласък, който може да изправи България на крака. Без достатъчно собствени приходи, държавата трябва да направи всичко възможно, за да привлече нови инвестиции. Засега правителството се справя само по отношение на европейските фондове”.
Според него само ниските данъци не са достатъчна примамка за инвеститорите. „Те търсят сигурност, върховенство на закона, прозрачност и предвидимост в решенията на институциите и съда. Вместо това тук навсякъде ще чуете, че днес корупцията е по-голяма от когато и да е било, а прилаганите закони допускат изкуствени фалити и други мошенически способи за излизане от пазара. Така че само с „трици” като ниските данъци инвеститори не се ловят”.