LILI IVANOVA REQUIEM Лили Иванова: РЕКВИЕМ
текст: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов
Клади ще палят жреците на самотата,
чакат огньовете жадни своята жертва.
Пепел ще сипят над първата чиста обич –
нима е осъдена ерес любовта?!
Кой ще може да я спре?
Кой смъртта и старостта?
кой дори войната?
Не, любовта, не ще умре!
Бясно танцуват жреците на самотата.
Пеят горящите факли, вика те мрака –
с мъртва прегръдка искат да спрат земята.
Нима е осъдена ерес любовта?
Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.
Те са пред мен – две сенки огнени.
Те са във мен – две болки плачещи.
Под слънцето на време страшно.
Един монах – сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.
Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/
Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов…една любов…осъдена.