Либерали или консерватори?
ГЕРБ и „Демократична България„: защо не могат заедно. ГЕРБ прибра СДС под крилото си, след като не се случи „заверата“ СДС-ДБ. Това групиране преди евроизборите може да се окаже печеливш ход както за Борисов, така и за хората на Иванов и Атанасов.
„Демократична България“ (ДБ) и СДС не се споразумяха за обща листа и СДС в крайна сметка подкрепи ГЕРБ срещу кандидат на избираемо място. Това развитие на нещата може да се окаже оптимално както за „Демократична България„, така и за ГЕРБ – една от редките ситуации в политиката, когато и двете страни печелят.
Център-дясното в България винаги е стояло зад модернизацията, европеизацията и интеграцията на държавата в ЕС и НАТО, либерализацията на икономиката и политическия живот и ограничаването на влиянието на соц-носталгията, евразийските копнежи и патриотарството. ДБ и ГЕРБ – кой формално, кой по-искрено – споделят тези ценности.
Какво ги разделя
Това, по което двете партии се различават, са основно две неща. Първо, по отношение на корупцията „Демократична България“ има (основателни) критики, че ГЕРБ създаде модел на управление, който облагодетелства определени бизнес- и политически интереси. Този модел е изграден от “независими органи и медии”, които незнайно как винаги подкрепят правителството и громят опонентите му. Втората разлика е по отношение на Русия: ГЕРБ е ангажиран с реализацията на множество руски проекти – от АЕЦ “Белене” до “Турски поток” – които за „Демократична България“ противоречат на обществения интерес. И като цяло ДБ отхвърлят мантрата, която изглежда Борисов споделя – “винаги с Германия, никога против Русия”. Тази мантра, без исторически да е била вярна дори и за управлението на автора ѝ Борис III, вчера беше официално произнесена от премиера в Брюксел по повод честванията на Атанас Буров.
При съществуването на такъв принципен спор, ГЕРБ и „Демократична България“ не могат да се явят заедно на изборите, както ги призоваваха от ЕНП. Вместо това избирателите в център-дясното получават две сериозни алтернативи, за които да гласуват. Зад едната стои 10-годишен опит във властта с всичките му позитиви и негативи, а зад другата – увереността, че България може доста повече от това, което е постигнала досега, както и убеждението, че корупцията не е някакъв неизбежен страничен ефект на управлението.
В ролята на сателит на ГЕРБ
С присъединяването си към листата на ГЕРБ, СДС продължи своята политика от 2015 г. Тогава съюзът беше в Реформаторския блок (РБ) и – по отношение на съдебната и антикорупционната реформа – подкрепи ГЕРБ и ДПС за сметка на своите партньори от ДСБ и министъра на правосъдието Христо Иванов. СДС останаха лоялни към ГЕРБ до края на второто му правителство и развиха идеята, че ще бъдат подкрепящ партньор на голямата дясна партия.
От 2017 г. – след края на правителството “Борисов II” – СДС станаха “опозиционни” и започнаха да критикуват управлението. Това даде надежди за съюз с критичната към властта “Демократична България”. С последния си ход, обаче, СДС демонстрира, че се е върнал към идеята за сателит на ГЕРБ. Това е легитимен избор, по който избирателите ще имат възможност да се произнесат.
ГЕРБ имаше две възможности в ситуацията. Едната бе да държи СДС като свой “троянски кон” в извънпарламентарната опозиция, който да затруднява обединението ѝ или да прокарва интересите на Борисов при евентуално обединение. (Това се оказа ролята на СДС в РБ.) Сега ГЕРБ избраха “по-честния” вариант и прибраха СДС официално при себе си. По този начин ГЕРБ получават някаква остатъчна легитимност от гордия някога етикет “СДС” и отнемат правото на ДБ да се именуват “традиционна десница”.
Марката „ДБ“ се наложи
Сдружаването на ГЕРБ със СДС оставя ДБ като естествен център на извънпарламентарната опозиция на ГЕРБ в проевропейското пространство. Марката “Демократична България” вече се наложи и има някаква електорална тежест, което дава възможност на ДБ да мислят за ефективна кампания. Износването на ГЕРБ във властта и уязвимостта му от корупционна гледна точка водят до разочарование на много избиратели в център-дясното пространство. Те няма автоматично да отидат при ДБ, но са очевидна цел за предизборна кампания. Скандалите с апартаментите на актива на ГЕРБ рискува да превърне тази кампания в размяна на корупционни компромати между ГЕРБ и БСП. Това на пръв поглед е добре за ДБ, но по парадоксалната логика на политика може и да ги остави извън “мача”.
БСП се опитва да заеме – и до голяма степен успява – истеричната антикорупционна ниша. Под корупция БСП разбират основно битовизми и ще странят от структурни въпроси, като организацията на антикорупционните агенции, ролята на прокуратурата, концентрацията в медиите. За да бъде “чута”, „Демократична България“ трябва да стане или по-истерична от БСП (което е физически много трудно), или да търси друг, по-умерен и по-разумен път към съзнанието на избирателя. Умереността е ценност, която трудно печели избори, обаче.
ДБ трябва да реши и друг свой проблем. С явяването си с две листи на парламентарните избори през 2017 г. предшествениците на ДБ успяха да разколебаят много от своите потенциални избиратели. Това разколебаване е частично преодоляно, но „Демократична България“ трябва да покаже много висока политическа ефективност, за да компенсира този негатив. Христо Иванов и Атанас Атанасов дават добър пример за координация на действията си. Този пример трябва да се пренесе и в общата листа, особено по отношение на водещите ѝ кандидати. Търпението на избирателя не е достатъчно, за да си позволят екстравагантни вътрешни боричкания.
Либерали или консерватори?
Колкото ГЕРБ-СДС са консерватори или либерали, в приблизително същата степен и „Демократична България“ са такива, дори вторите приемат ценностите далеч по-сериозно, отколкото Борисов и най-тясното му обкръжение. Теоретичният спор между консерватори и либерали в европейски план е важен. Има един вид “консерватизъм” – този на Орбан и националпопулистите, който е неприемлив за десните в Европа. Партията на Орбан Фидес бе “замразена” в ЕНП и поставена под особено наблюдение. Хубавото у нас е, че нито ГЕРБ са Фидес, а още по-малко такива са „Демократична България„. ГЕРБ се заиграва с консервативни институти и е в коалиция с националпопулисти, но тя е широка партия, в която (слава Богу) водещата линия не е “консервативна” в Орбанов смисъл. А за почитателите на Виктор Орбан у нас има голям избор – от Атака, ВМРО и НФСБ до “Воля” и Бареков, а напоследък и БСП.
Със сигурност задявките между ГЕРБ и ДБ за това “кой е по-десен” ще продължат, но те рискуват да направят и двете страни смешни. В ДБ “Да, България” е очевидно с по-либерални предпочитания от ДСБ, но това е по-скоро позитив, който отваря формацията към центристки и зелени избиратели. В цяла Европа подобни коалиции са не само възможни, но започват да стават норма. И като цяло дебатът между “консерватори” и “либерали” у нас винаги е имал една основна цел – да разцепи извънпарламентарната опозиция на ГЕРБ. С прибирането на СДС под крилото на ГЕРБ този дебат е на път да утихне.
Европа
Предстоящите европейски избори са ключово важни както за България, така и за Европа. Ако проевропейските партии загубят позиции в ЕП (макар че все още се очаква да имат поне 2/3 от местата в него), бъдещето на ЕС ще е по-турбулентно от досега. А това не е в интерес за нас, българите. Още по-важно е проевропейските позиции да имат твърди защитници у нас.
БСП – макар и номинално европейска левица – зави силно в популистка посока. ГЕРБ са доста износени от управлението и поредицата от корупционни скандали подронва доверието в тях. Затова има остра нужда от втора парламентарно представена, еднозначно проевропейска партия. „Демократична България“ са очевидният кандидат за тази роля. Остава да я изпълнят добре.