Мнозина обичат да се пошегуват или да разиграят някого, като го излъжат, но поне в един ден от годината това не е грях и го правят всички – 1 април, Денят на хумора и шегата. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците.
Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава: На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април. Денят на смеха носи и своя национален колорит. Във Франция наричат този обичай „априлска риба„. Произходът му свързват с Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива. В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 ч. на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, обсипват със смях и викове: „Априлски глупак!“ Една от най-големите първоаприлски лъжи, която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 ч. сутринта на 1 април„. Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Децата били пращани до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли„, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващата къща. В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на него, за хора без късмет. Според преданието тогава бил роден Юда – предателят на Христос, а Сатаната бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар). Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си да се ободрят и разсеят, те нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат„, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер„, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите и веселите. Както обичал да казва известният български хуморист: „Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж„.