Лъжат за всичко
За какво ти плащат? „Много просто, плащат ти, за да бачкаш яко!” /Лари Уингет/
Интересно, колко ли хора наистина мислят така? Всъщност ти сигурно си мислиш, че само за това ще стане на въпрос в тази статия: за якото бачкане. Съжалявам, но грешиш. Всички харесваме хора, които бачкат здраво. Но на теб не ти плащат да бачкаш яко. Всъщност изобщо не ти се плаща за усилията.
Плаща ти се за резултати. Не е важно какво вършиш, важно е какво си свършил. Някои хора постигат големи резултати с малко усилия. Продават лесно. Клиентите ги харесват. Решават проблемите с лекота. Други работят много и дълго, и се потят, за да постигнат същите резултати.
Ако работодателя ти вижда, че бачкаш яко, за да постигнеш нещо, а колегите ти постигат същото почти без усилия, изобщо не очаквай той да се впечатли. Ако си от хората, които трябва да бачкат яко, за да свършат нещата, няма смисъл да ми се оплакваш, че колегите ти се размотават и пак постигат добри резултати. Като твой шеф мениджъра ти няма да застане на твоя страна. Защото ти се плаща не за усилия, а за резултати.
Резултатите са всичко
Ние се преструваме, че има други важни неща, но истински важни са само резултатите. Рядко някой пита как – винаги пита колко. Всичко останало е вятър и мъгла. Какви точно са твоите резултати? На лично ниво твоите резултати са твоята къща, кола, облекло, съпруг или съпруга, работа, приятели, здраве, щастие – всичко, което имаш или изживяваш, са твоите резултати.
На бизнес ниво резултатите ти са твоят офис, печалбите ти, добрата ти репутация, ползата ти за другите и за обществото и твоите работници – всичко, което фирмата ти има или изживява, са нейните резултати.
Никога не се самозалъгвай за резултатите си. Няма никакво значение какво пише в рекламната брошура на фирмата ти, нито какво гласи фирменото ти лого. Значение имат резултатите, които произвеждат тези неща. Резултатите са всичко и те никога не лъжат.
Причина номер едно резултатите да не са такива, каквито трябва, е: АПАТИЯТА
На хората просто не им пука. На работниците не им пука дали си вършат работата добре или зле. На шефа им също не му пука ни за едното, ни за другото. И май на никого не му пука за клиента. Любопитно е, че според повечето изследвания причината номер едно клиентът да престане да работи с определена фирма е усещането, че на фирмата не й пука за него-абсолютен факт!
Но дори на клиентите не им пука достатъчно, че да се оплачат, когато бъдат обслужени зле, защото не вярват, че на някого му пука и че нещо ще се промени, ако се оплачат. На работниците не им пука, защото в повечето случаи просто не разбират за какво трябва да им пука. Стигнали сме до точката, в която апатията е станала начин за правене на бизнес. Не ми вярваш ли? Не ми пука.
Една от причините на хората да не им пука е, че не им е било обяснено защо трябва да им пука. Никой никога не им е обяснил, че доброто отношение към клиента, поддържането на чистота на работното място, добрият външен вид, любезността и добрите отношения с колегите допринасят както за печалбата на фирмата така и за твоята собствена изгода/е не винаги/. Те не разбират, че печелившата фирма има по-големи шансове да остане в бизнеса, което означава, че работниците й ще продължат да жънат ползите, с които са свикнали.
Ако си собственик или управител на фирма си задай въпроса: За какво плащам на хората си? Отговорът е: за резултати. Не за време. Не за отношение. Не за ентусиазъм. Само за резултати.
Твоят досаден аргумент срещу това, което ти казах до сега сигурно ще е нещо от рода на: „Не всяка фирма е малка и лесна за управление. Нашата фирма е голяма и има значение дали хората са си на мястото. Идеята ти е добра, но не е приложима винаги.” Добър аргумент.
И си напълно прав. Абстрахирай се от фактите, които ти казах до сега и виж принципите заложени в тях. Награждавай резултатите. Давай власт на хората да постигат резултати. Цени резултатите. Те са всичко. Това е истинското послание към хората, които вършат работата, и към другите, които управляват работата: Работа е да постигнеш желания резултат.
Ами ти? Ти как се справяш?
аз доста често се правя на зает, а ти…..?
Да не би да си от онези служители, които вярват, че привидната заетост/масовата болест в българския бизнес/ е ключът към успеха? Или пък от онези тъпи директори, които обичат да виждат служителите си заети? Чакай, да не би току-що да казах, че директорът, който обича да вижда хората си заети, е тъп?
Да, точно това казах-абсолютен тъпанар е. Ако ти харесва да виждаш заети вместо продуктивни хора, значи си тъп. Някои хора умеят да изглеждат толкова заети! Внимавай! Гледай резултатите.
Помни, плаща ти се за резултати и ти плащаш за резултати. Резултатите показват колко е продуктивен един човек и нямат нищо общо с това колко е зает. Няма нищо по-тъжно от това да откриеш, че някой твой служител е съвършен в правенето на нещо, което изобщо няма нужда да се прави. Никога не бъркай активността с постиженията:
Истински мързеливият човек не стига доникъде. Постоянно заетият човек не стига много по-далеч от него. /Сър Уилям Огилви/
Шефче плащай добре на хората си
Плащай добре на хората си, когато постигат резултати. Помни: Не можеш да забогатееш, като държиш другите бедни. Поделяй богатството. Учудващо е колко много фирми се хвалят, че работата им се върши евтино. Ти ми кажи, да си получавал някога най-добрата работа от този, който ти е предложил най-ниската цена? Едва ли.
Получаваш това, за което плащаш-винаги! Затова плащай колкото можеш, че и отгоре. Ако всички знаят, че плащаш добре, за теб ще искат да работят най-добрите служители. А добре платените служители не се втурват към малко по-добре платената работа при първа възможност. Когато плащаш добре на хората си, купуваш и тяхната лоялност.
Ако плащаш фъстъци, ще ти работят маймуни. Сър Джеймс Голдсмит
Как са обвързани парите и услугите с цялата тази работа?
Обслужването е ключът към всеки аспект от успеха в бизнеса. Колкото по-добре обслужваш клиентите си, толкова по-добре на свой ред ще те обслужват клиентите ти. Обслужването е ключът към продажбите. Когато продаваш на клиентите си продукт, който прави живота им по-лесен, по-ефикасен или по-весел, ти ги обслужваш добре.
Лидерството означава да служиш на хората, които работят за теб. Всяка област в бизнеса се определя от услугата, която се предлага. Колкото си по-добър в тази услуга, толкова си по-ценен за фирмата. Колкото си по-ценен, толкова повече ще ти плащат.
Разликата не е в единия час време. И за двамата индивиди извършващи някаква услуга, този час е от шейсет минути. Разликата е в осигурената за този един час услуга. Важното е в този час да има повече услуга. Повечето хора пилеят енергията си в усилия да вложат повече часове в услугата, а не в резултата.
Нещо, което повечето хора са забравили: ти имаш шеф
Всеки си има шеф. Колкото и малка или голяма да е фирмата, всеки отговаря пред някого. Даже „големият шеф” си има шеф – акционерите. Всеки работи за някого. Дори фирмата да си е твоя, ти също имаш шеф. Такова нещо като да работиш за себе си просто няма.
Твоят шеф има право да направлява дейността ти. Ето затова ти е шеф. Казва ти какво да вършиш. Казва ти кога да идваш на работа и кога да си ходиш. Казва ти върху какво да работиш, кога да почиваш, с кого да работиш и кога да излизаш в отпуск. Шефът решава какво правиш, когато го правиш и колко получаваш за това, че го правиш. Ако пък прекали с тия свои дейности или е абсолютен гадняр прочети: Как да побъркаш шефа си?
Ако не си вършиш работата по начина, по който той иска, има пълното право да недоволства. Това му е работата-да мрънка. Ако той не си върши работата, неговият шеф ще го сочи с пръст и ще му се наложи да се справя с последствията от това, че не си е свършил работата. Ясно?
Последният и най-големият шеф обаче е клиентът.
Всички имаме клиенти, макар да ги наричаме с различни имена. Адвокатите ги наричат клиенти. Лекарите им казват пациенти. Писателите – читатели. Лекторите – публика. В повечето професии ги наричат купувачи. Няма никакво значение как ги наричаме. Всички трябва да проумеем, че клиентът е последният шеф.
Клиентът е човекът с парите и ти си тук, за да го обслужиш и да го накараш да сподели парите си е теб и с твоята фирма. Той решава дали ще оцелееш и колко пари ще изкарваш. Клиентът ти казва кога да дойдеш на работа и кога да си ходиш. И ако не си вършиш работата като хората, той има право да недоволства. Клиентът е крайният шеф и е много по-важен от всекиго другиго в бизнеса. Препоръчвам ви да видите и статията на Лари Уингет по темата: Най-любимата история на Лари Уингет за обслужване на клиенти за всички времена
Кратък списък за оценка на резултатите:
- фокусирай се върху резултатите. Резултатите са всичко и те никога не лъжат.
- Обясни цялостната картина на всичките си работници така, че да разберат защо си вършат работата.
- Това, което имаш или изживяваш, е сборът от твоите резултати.
- Влагай повече услуга във всеки час, а не повече часове в услугата.
- Причината номер едно резултатите да не са такива, каквито трябва, е апатията.
- Не ти се плаща за усилия, плаща ти се за резултати.
Финални думи
Не живеем в съвършен свят. Ако живеехме, нямаше да има йерархия, нямаше да има профсъюзи и всички щяха да бъдат наемани, уволнявани, възнаграждавани и повишавани само възоснова на резултатите си. Човекът, който носи най-много пари, уважава хората, работи здраво и умно, който обслужва най-добре клиентите, би бил най-добре платеният служител.
Но това естествено няма да стане… поне засега. Не и докато не си вземем обратно от държавата и от профсъюзите контрола върху бизнеса. Не и докато фирмите не престанат да се държат като безгръбначни и директорите им, лидерите им и работниците им не започнат да вършат каквото трябва без купища съдебни дела.
Не и докато клиентите не започнат да изискват добро обслужване без никакви компромиси. Не и докато производителите не започнат да произвеждат стоки, зад които гордо да застанат с името си. Не и докато бизнесът не престане да търси вратички и уловки за измъкване от гаранции и отговорност и не потърси начини да предоставя нещо повече от минималното обслужване-като нашите “честни и почтени” български мобилни оператори например.
Дотогава ще трябва да се справяме с каквото имаме. Стана ли ти по-добре? Не, нали? Защото осъзна, че трябва да се събудиш от апатията и да отидеш да свършиш малко работа, която да даде резултата, който иска шефа ти. Съжалявам, но това е положението…
в статията са използвани материали от Лари Уингет
Имаш друго мнение за работата и работодателя ти? Сподели го в полето за коментарите и да видим…..