Лампи за 73 милиона: кога ще светне цялата истина за корупцията в София
От Борис Бонев разбрахме за скъпото осветление в София. Лампи за над 73 милиона. Скандално е. Но ако има амбиции за същностна промяна, нека започне с две други дружества, които от години упорито се пазят от проверки.
Кога ще светне корупцията в София – това е голям въпрос. И то не от вчера – деня, в който общинският съветник Борис Бонев настоя за повече светлина върху обществените поръчки за улично осветление. По bTV той съобщи, че две напълно еднакви улични лампи на бул. „Цар Освободител“ струват съответно 5755 лева и 1587 лeва, защото са от двете страни на улицата, а всяка от страните е обслужвана от различни фирми – съответно „Лог Сиберия“ и „Улично осветление„.
Обществената поръчка е спечелена от двете дружества през 2020 година. Нейната стойност е за 73.6 млн. лева без ДДС за поддръжка и ремонти на осветлението в столицата за 4 години. Още тогава Бонев поиска прекратяването ѝ.
Корупция или просто сензация?
Да се разграничи корупцията от сензацията е процес, чийто изход зависи от качеството на българското правосъдие, а неговата лоша слава отдавна излезе извън пределите на страната. Конкретно за София при нито едно от публично съобщените предположения за корупция не се е стигнало до съдебна зала изобщо, камо ли до присъда. Ако в годините назад е имало такива, те са били оправдателни – независимо че пред очите на всички столичните общински фирми бяха изтърбушени, а активите им раздадени за смешни пари, както и терените – за строителство. Ако се появяваха разкрития – както през 2016 за обществена поръчка за навесите на 60 спирки за близо 240 000 лева, спечелена от съпруг на депутатка от ГЕРБ – следваха оставки. Но не и разследвания и прокурорски обвинения.
Според заместник-кмета по транспорта Кристиан Кръстев, средната цена, която общината плаща на всяка от двете фирми, е приблизително една и съща. Причината е, че ценообразуването се прави на база цени за изграждане и основен ремонт и цени за поддръжка. Едната фирма залага на по-висока стойност на дейностите по поддръжка на улично осветление и по-ниска цена за изграждане. Другата дава по-ниска цена за поддръжка, но по-висока за ново осветление. Резултатът е, че средната стойност, която дават двете компании, е почти еднаква.
След медийната изява на Бонев последваха две заявки за проверки – от премиера Кирил Петков и от кмета на София Йорданка Фандъкова. С пост във Facebook министър-председателят съобщи, че ще разпореди проверки още днес (не казва на кого) и отбеляза: „…Значи наистина ни трябва Антикорупционна комисия с разследващи функции. Час по-скоро! Законът за КПКОНПИ е огромен приоритет!“
От своя страна столичният кмет ще натовари с проверката дирекция „Вътрешен одит„, която да провери как са избрани двете фирми и какво им е платено до момента по различни дейности. Такива дирекции има и във всяко министерство, но е трудно да се вярва на проверяващи, които получават заплатите си от ведомствата, чиито договори проверяват. Преди да поеме премиерския пост Кирил Петков беше лансирал идеята тези одитори да преминат към Антикорупционната комисия, но тя не бе подновена в дискусиите за предстоящата трансформация на КПКОНПИ. Законопроектът за промяната ѝ все още не е внесен.
Подгряване за местни избори
Активността на Бонев и известната с инициативите си за столицата организация „Спаси София„, на която той е съосновател, се свързва с местните избори. Те ще се проведат догодина през есента и очакванията са, че той отново ще се кандидатира за кмет на столицата, както направи и през 2019 година. Тогава зад него нямаше партия и не стигна до балотаж, възможно е сега да бъде изпробван друг подход.
Бонев е от малцината, които вече са се фокусирали върху местния вот. Проект за парк в „Люлин“ за 1,2 милиона лева, показване на наводнения Западен парк през декември м.г., инициатива за пешеходна зона на пл. „Александър Невски“ и премахване на безплатния паркинг за безплатни коли. Ще има и още.
ГЕРБ управляват София от 2005 насам, но именно в София „Продължаваме промяната“ направиха един от големите пробиви на последните парламентарни избори. Проектът на Кирил Петков и Асен Василев, (който все още не е партия), е първи по резултати в трите столични района, следван от ГЕРБ и „Демократична България„. Твърде рано е да се каже дали коалиционната формула в управлението ще се възпроизведе и за местните избори – частично или напълно. Всичко зависи от хоризонта на настоящето правителство и кондицията на управлявалата повече от десетилетие ГЕРБ. Нейният лидер и бивш премиер Бойко Борисов също не подценява местния вот и не спира да обикаля общини, където управлява партията му, за да стяга редиците. София е ключова. От месеци вървят спекулации дали Йорданка Фандъкова ще изкара своя четвърти мандат, или ще се откаже година преди края му и Столичният общински съвет (СОС) ще трябва да избере неин заместник до изборите.
Има три сфери във всяка община, потенциално рискови за корупция – боклук, осветление, улична мрежа и всичко, свързано с тях. Има и възможност за концесии на минерални води, гори, терени до курорти, терени за индустриални паркове и др.
Но в София има две дружества, които от години упорито се пазят от контрол и дълбочинни проверки – столичната топлофикация и Центърът за градска мобилност. И ако някой кандидат за кмет иска да покаже амбиции за същностна промяна, ще е добре да започне от тях. Разкриването на корупция в община с бюджет на ресурсно министерство – близо 2 милиарда за 2021 година – не трябва да зависи от спорадично и селектирано вадене на един или друг договор в телевизионен ефир. За да светне, трябва да се стигне до дъното.