Истината за приватизацията
И след поредната „ревизия на приватизацията“ няма да има нито доказани престъпления, нито наказани престъпници. А и как да е иначе, след като целта е всъщност съвсем друга.
„Шест месеца, докато сме във фокуса на Европа, да се изговорят всички глупости, които на някого му дойдат на акъла“. Така министър-председателят описа целта на готвения от опозицията мъгляв вот на недоверие. За него са ясни само две неща. Първо – срокът на внасяне (в навечерието на европредседателството). И второ – че е напълно безперспективен, безсмислен и безпредметен. Тъй че министър-председателят е прав. При това не само за конкретния момент и конкретния повод, но и по принцип – напоследък в българската политика пада голямо „чесане на езиците“ с празни приказки и всевъзможни глупости. Пример за това даде обаче и самият премиер – във въпросното си изявление той отговори на намерението за вот на недоверие със също толкова безперспективната и безсмислена инициатива „да се върнем в целия криминален преход на приватизацията„.
Банална идея
Освен че е безперспективна и безсмислена, тази инициатива е и крайно банална и изтъркана от употреба. Може би е забравил, но самият премиер преди година вече се закани да прави „тотална ревизия на приватизацията„. И не е само той. Един президент непрекъснато повтаряше „да се отворят досиетата на прехода“, а още преди 16 години един главен прокурор, който ще се запомни главно с неспирните си провокации към здравия разум, гръмко плашеше с проверка на всички раздържавени предприятия. Днешният главен прокурор пък преди няколко месеца отсъди, че „има престъпления в много случаи (на приватизация)“, но се оплака, че „давностният срок за неизгодни сделки е отдавна изтекъл“ и „чертата е теглена“. И ето, че сегашните управляващи се канят да отстранят това неудобство със „законодателни промени по отношение на отпадането на давността за престъпления при приватизационни сделки“. За да може, по думите на премиера, „давността за приватизация да върви заедно с този вот на недоверие“.
„Криминалната“ приватизация
За да видим какъв ще е този път резултатът от това упражнение, трябва да започнем от самата приватизация, към която с годините съзнателно и трайно беше залепено прилагателното „криминална“. Това е крайно опростенческо представяне на историята, полуистина, която заради непрекъснатото си повтаряне се превърна в една от най-големите лъжи на прехода, предназначена за хора с къса памет. Така приватизацията бе превърната в мръсна дума, в удобен универсален виновник за всички злини и несгоди. За целта бяха съчинени стряскащи легенди, като например често повтаряното твърдение, че активи за десетки милиарди левове, долари или евро (някои казват 20, други 30, че и повече) били продадени само за 2-3 милиарда. Сега премиерът вдигна мизата още по-високо, като обяви, че над 30 милиарда били откраднати по време на приватизацията.
Но тези „сметки“ нямат нищо общо с реалността. По официални данни на съответната агенция, досега приходите на държавата от приватизацията (която все още не е приключила) са за над 12,5 милиарда долара. Освен това, както е известно, едно нещо струва толкова, за колкото има желаещи да го купят. А желаещи да платят измислените от някой политик или прокурор фантастични суми никога не е имало. Първо, защото голяма част от някогашната „гордост на социализма“ бяха технологично изостанали и икономически нежизнеспособни предприятия, чиято т.нар. продукция не би могла да бъде продадена никъде извън затворения, дефицитен и непридирчив пазар на „братските социалистически страни„. И второ, защото при приватизацията заедно с активите се продават и пасивите. А огромна част от държавните предприятия бяха предварително източени, свръхзадлъжнени и докарани до фалит. (Същото, впрочем, се случи и със самата държава.)
При тези условия истинският проблем с приватизацията беше, че тя бе безкрайно, а в някои случаи непоправимо забавена заради нечия далавера, политическа нерешителност или некомпетентност, както и заради изкуствено подклажданите страхове на „широките народни маси“, успивани с благи приказки за „плавен преход“.
Въпреки всичко това обаче истината е, че именно благодарение на приватизацията икономически здравата и жизнеспособна част от българската държавна икономика оцеля и продължава да работи успешно в една нормална пазарна среда.
Каква е целта
Разбира се, далеч съм от мисълта, че всичко около приватизацията е било прозрачно, справедливо и законно, че не е имало комисиони и нагласени процедури в полза на „наши хора“. Само че също така сигурно е, че от приказките за „ревизия на приватизацията“ отново няма да произтече абсолютно нищо.
Първо, защото идеите за законодателни промени са юридически безсмислени. Премахването на давността за „престъпления“, свързани с приватизацията, е невъзможно поради простата причина, че е противоконституционно. А възможното „удължаване на давността до максимума от 35 години“ няма да промени нищо, защото няма как да бъде приложено със задна дата – за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване. И второ, защото дори за момент хипотетично да допуснем, че някакси тези юридически „неудобства“ бъдат преодоляни, е много трудно дори да си представим, че десетилетия по-късно такива „престъпления“ въобще могат да бъдат открити и доказани. И че прокуратурата на Цацаров може да направи онова, което не успя да направи прокуратурата на Филчев. Освен най-много да потормози известно време някой политически или бизнес конкурент.
Така че цялата тази дандания около приватизацията не е нищо повече от политическа димка, чието пускане преследва едновременно няколко цели. Най-напред – да послужи като пропагандно противодействие на предстоящия вот на недоверие. После – да отклони вниманието от неспособността и нежеланието да се извършват реални реформи и от подмяната им с имитация (например, че се води борба срещу корупцията). И накрая – да прикрие далавери (включително извършени напоследък приватизационни сделки, за които давността далеч не е изтекла) и престъпления от по-ново време, в сравнение с които толкова оплюваната приватизация изглежда като детска игра.
Заедно с това обаче волно или неволно се постига още един ефект – задълбочава се заблудата, че целият преход е провал, че демокрацията и пазарната икономика са измама, наложена от някакви злосторници, и че съществува някаква алтернативна посока, в която трябва да тръгнем.