Корупцията, както е видно от самото й определение и от икономическия анализ на явлението, драстично намалява способността на държавата да управлява обществени ресурси ефикасно. от друга страна, тя създава апетит за пренасочване на все повече ресурси под контрола на държавата, за да могат корумпирани стопански субекти и обществени служители да злоупотребяват с тях.
За държава като България, в която нивото на корупция е високо, това означава, че оптималното количество ресурси, които трябва да бъдат под държавен контрол, е по-ниско, отколкото би било при отсъствие на корупция. Тази закономерност влиза в сериозен конфликт с наследената от комунизма структура на държавата, който се основаваше на целта всички ресурси в икономиката да се контролират от нея. Поради това наследство, българската държава все още се намесва в контрола на значителни ресурси, с аргумента, че нейното оттегляне ще остави вакуум, в който ще избуят значителни социални кризи. Противоречието между необходимостта да се намали държавното участие в икономиката поради високата корупция и наследената необходимост държавата да контролира значителни ресурси е един от най-трудните за разрешаване проблеми при изготвянето на програма за борба с корупцията в България. Това е фундаментален въпрос за ролята на държавата в България, който тепърва предстои да бъде решаван.
Корупцията засяга способността на българската държава да действа и по много косвени начини, а именно:
- корупцията води до намаляване на бюджетните приходи и до увеличаване на бюджетните разходи, защото и събирането, и изразходването на ресурси от държавата са дейности, предоставящи благоприятна почва за източване на ресурси. Дефицитът на държавата расте, поради простата причина, че нейните ресурси се похабяват или присвояват. Повишеният бюджетен дефицит означава, че държавата или трябва да ограничи своята дейност, или да увеличи приходите си, или и двете. При всички случаи, обаче, става въпрос за неефикасна употреба на ресурси. Освен това, добре е известно, че бюджетния дефицит се отразява неблагоприятно на стабилността на финансовата система и на инфлацията, а това още повече намалява дееспособността на държавния апарат;
- проблемът с бюджетния дефицит се решава чрез увеличаване на данъчното бреме, което затруднява частния сектор, намалява инвестициите и потреблението в него, но и увеличава стимула за избягване на данъци чрез корупция. Така се влиза в порочен кръг, който е добре познат в България и излизането от който е друг сериозен проблем, който една антикорупционна програма трябва да разреши.
- корупцията се отразява отрицателно и на опитите за провеждане на икономически реформи насочени към утвърждаване на пазарните отношения и към установяване на съвременни пазарни институции и механизми. Там, където има пазар, възможностите за подкуп са малки. Широкото разпространение на корупцията по всички нива на държавния апарат означава, че пазарните реформи имат много и влиятелни врагове на всички тези нива. Има много субекти и в държавния апарат, и в частния сектор, които печелят от това, че държавата е изместила пазара в една или друга ниша. Всички те яростно се съпротивляват на нейното оттегляне, а значителният и концентриран интерес, който ги свързва, прави съпротивата им добре организирана и обществено ефективна. В България това явление намира израз при всяка приватизационна сделка, при дерегулирането на определени пазари, при установяването на контрол върху доскоро неконтролираните монополните структури, при опитите за въвеждане на прозрачни процедури и ясни правила и отговорности.
- По този начин корупцията стои на пътя на постигането на една от малкото цели на българската .
Корупцията и правенето на бизнес в България
Корупцията увеличава разходите. Тя увеличава разходите по физическото производство на стоки и услуги, поради необходимостта да се дават подкупи, но и по сключването на сделки, и то не само между държавата и частни стопански субекти. Това се дължи цялостната несигурност на средата поради увеличената крехкост на финансовата система, поради про- инфлационната обстановка, поради стесняването на пазарите за сметка на държавния контрол
– все последици от корупцията, които вече бяха анализирани. Увеличението на сделковите разходи води след себе си по-нататъшно стесняване на пазарите, намаляване на специализацията и по-ниска производителност.
Корупцията дава възможност на неефикасни, но корумпирани производители да се състезават ефективно с ефикасните и честните, да ги изместват от пазара и да намаляват степента на конкурентност в икономиката. При корупция не само пазарната конкуренция подбира победителите – това правят и корумпирани обществени служители. В България това се съчетава с наследената монополна структура на икономиката, като общият ефект върху икономиката е критично намаляване на вътрешната конкуренция. То се отразява както върху инфлацията и заетостта, така и върху външната конкурентоспособност на българското производство и запушва един от възможните канали за постигане на стабилен растеж, а именно използването на външното търсене за увеличаване на българския износ, който е част от брутния вътрешен продукт.
Всъщност, една от най-значимите последици на наличието на корупция в България е, че то стимулира и преутвърждава съществуващия в България превес на непроизводителното над производителното предприемачество. Доколкото при непроизводителното предприемачество няма създаване на нова стойност, очевидно е, че с оглед на икономическия растеж този вид предприемачество е определено нежелателен, докато другият вид е просто същностно необходим. Корупцията, която по същността си е присвояване на ресурс, е рай за непроизводителното предприемачество. Тя създава стимул сили, умения, и всякакви други средства да се изразходват само за преразпределяне на вече създаденото, а не за производство. Всъщност, това е едно от проявленията на връзката между корупцията инеефикасното разпределение на ресурсите.
Всичко това влошава условията за правене на бизнес в България, но се отразява особено силно на малкия и средния бизнес. Като правило, високите сделкови разходи и ниската степен на конкуренция удрят първо малките и средните предприятия и ги лишават от най-ценните им качества, а именно гъвкавостта, адаптивността, способността им да създават работни места и да напипват постоянно откриващите се нови ниши за производство. Този удар върху малките и средните предприятия е по същество удар по обществената подкрепа за стопанските реформи, защото именно тези предприятия са най-силно заинтересованата от дълбочината и успеха на реформите част от обществото.