Коронавирус: в България се случват опасни неща
В кризата с коронавируса децибелите трябва да бъдат понамалени, а тонът – пообран. Това важи за всички в България, но най-вече за хората с власт. Те трябва да се държат най-отговорно. Но примерите за обратното се множат.
Не ви ли се струва, че наоколо е прекалено шумно? Въпреки попритихналите улици. Знам, че това е естествено в ситуации като сегашната, когато сме изправени пред свръхсложни проблеми. Всеки се страхува, съмнява се. Във всичко. И всеки е в правото си да смята, че има какво да каже и за какво да предупреди. Дори самите специалисти не са единодушни – за обхвата, навременността и ефективността на едни или други ограничителни мерки например. И това многогласие кънти ежеминутно през медиите. Да не говорим за социалните мрежи, където човек може да попадне на какво ли не – без всякакви „предпазни средства„.
Глупаво, лекомислено, опасно
И все пак – наоколо има прекалено много излишен шум. Затова ми се струва, че ще бъде много здравословно, ако децибелите бъдат понамалени, а тонът – пообран. Това важи за всички ни, но най-вече за хората, натоварени по един или друг начин с власт. Именно те трябва да се държат най-отговорно, да премислят и претеглят всяка дума и всяко действие. Примерите за обратното обаче се множат.
Да влезеш в пленарната зала на НС с пълен комплект предпазно облекло, за да привлечеш медийното внимание, е глупаво.
Да правиш по телевизията свободни импровизации по въпроси (например дали ще се удължи или не извънредното положение), от които не разбираш нищо, е лекомислено.
Да сложиш таван на цените, за да пресечеш спекулата, е безсмислено по всяко време. А днес е опасно.
Надпреварата в предлагането и въвеждането на всевъзможни наказателни мерки е излишна и вредна. Защото много от мерките са очевидно несъразмерни. Човек има чувството, че при нужда няма кой да му помогне, докато в същото време отвсякъде го грозят глоби и затвор.
Погнаха например фалшивите новини, но по начин, който застрашава и истинските новини. Парламентът приравни „невярната информация за заразна болест“ с фалшивите сигнали за бомба. Само дето сега и докторите не винаги знаят кое е вярно. На ръба сме да въведем мечтаната от мнозина цензура, при която държавен орган да преценява кое е истина и кое – лъжа. Съответният законопроект е внесен.
Опиянението от разкрилите се наказателни възможности на всесилната държава роди престъпната идея да бъдат глобявани и затваряни лекари. А министър поиска направо да бъдат отменени човешки права чрез „дерогация“ на съответната европейска конвенция. И още: никой не се съмнява, че при възможност главният прокурор би въвел крайните мерки, които предлага. Това само по себе си е достатъчно притеснително. Затова поне би могъл да не се изказва като епидемиолог.
По-тихо, моля!
В такива ситуации винаги е имало спекуланти, готови да се напечелят за сметка на останалите. Не само в търговията, а и в политиката. Има ги и сега. Едва ли ще се вслушат, но да им кажем все пак: По-тихо, моля! Напрежението, стресът и страхът са достатъчно тягостни. А търпението и психологическата устойчивост са днес също толкова важни, колкото и миенето на ръцете. Затова нека ги пазим колкото може.