Коронавирус в България: има ли логика да разхлабваме мерките?
Ура, отвориха Витоша! И парковете! Човек обаче не знае да се зарадва ли на тези свободи или да се притесни още повече. Защото към момента ясно е само едно: все още знаем твърде малко за опасния вирус.
Ура, отвориха Витоша! И парковете (не само за хора с кучета и деца). Както бе казано, досега щабът изчаквал „да се стопли времето, да почне слънцето да трепе вируса навън и да се повишат знанията за него“.
Няма нищо сигурно
Човек обаче не знае да се зарадва ли на тези свободи или да се притесни още повече. Защото, и без да си специалист, е достатъчно да си следил световните новини, за да установиш, че няма абсолютно нищо сигурно. И че знанията за вируса не са се повишили кой знае колко. Както каза друг член на щаба в отговор на въпрос: „… не ми се струва вероятно, но знае ли човек„.
Отначало например ни предупреждаваха да се пазим от повърхностите (като дръжки на врати). Но тези дни прочут професор обяви: „Нито веднъж не успяхме да извлечем активни вируси от такива места„. Друг международен авторитет също се съмнява, че повърхностите могат да бъдат източник на зараза и е „почти сигурен, че в домашни условия няма смисъл да дезинфекцирате„.
Трябва, разбира се, да се пазим от разболелите се – затова са под карантина за 14, че и за 28 дни. От същия авторитет обаче научихме, че „четири дни след появата на симптомите болният вече практически не заразява околните, а седмица след началото на болестта със сигурност престава да бъде заразен„.
Отговорът на въпроса дали и доколко „слънцето трепе вируса“ също тъне в мрак. Да не говорим за маските, тестовете, антителата, имунитета и прочие. Както и защо при супер твърди мерки (примерно в Сърбия) и при либерален подход като в Швеция резултатът е горе-долу един и същ.
Нашите мерки
Според българския премиер, нашите „мерки са изключително навременни и точни, много добре прецизирани„. Да, засега числовото изражение на епидемията у нас е сравнително ниско, което е похвално. Но на мястото на премиера бих бил по-предпазлив – не от някакво суеверие, а заради самите мерки.
Парковете например бяха затворени, когато новите случаи бяха по 15-20 на ден. И бяха отворени при 50-60 случая, точно след като щабът предупреди, че така „ситуацията ще се влоши„. Задължението да се носят маски на открито бе два пъти налагано и два пъти отменяно. Витоша е отворена, но без обществен транспорт. Затова пък в града човек може да се вози цял ден. Навред има КПП-та, но се оказа, че можеш да долетиш тежко болен от Амстердам и никой да не ти попречи да отпрашиш с такси за Хасково.
Знам, че в ситуация с толкова неизвестни това е донякъде неизбежно, но мерките често изглеждат не толкова „навременни и прецизирани„, колкото непоследователни, без ясна (медицинска) причинно-следствена логика и ясни критерии. Дълго време посоката (вероятно правилна) бе да се внушава колективен страх. Но ето, че сега, когато числата на епидемията набъбнаха, посоката се обърна. Мерките се разхлабват, спряха и брифингите – да не се плашат хората.
Психологическият ефект
Хората обаче са различни. И ефектът от този завой върху тяхната психика и поведение ще е различен.
Онези, които така и не се уплашиха, получават потвърждение за съмненията си. Прави бяхме, че ограниченията нямат смисъл, ще си кажат те.
Други ще се запитат защо беше всичко това и ще се разколебаят силно в основанията да се притесняват.
За трети, най-дисциплинираните, подобно разхлабване на мерките, лишено от ясна обосновка и логика, вместо успокоение ще донесе още повече страх, тревожност и паника.
Как ще се отрази всичко това на разпространението на вируса? Знае ли човек…