Коронавирус и ветото на Радев: кои са спорните точки от закона за извънредното положение?
Румен Радев наложи вето на закона за извънредното положение, изготвен заради коронавируса. Президентът изразява несъгласие с редица точки от закона. Какво означава това за България? И какво точно не одобрява президентът?
Новият коронавирус промени дневния ред и в България. Късно в петък, 20 март, парламентът прие закон за извънредното положение, чието официално име гласи: Закон за действията по време на извънредното положение. Днес обаче президентът Румен Радев блокира влизането му в сила. Тази спирачка е за кратко, тъй като президентското вето по Конституция се преодолява с мнозинство от поне 121 народни представители (половината от всички плюс един).
Какво не одобрява президентът?
Президентът наложи вето, за да обяви своето несъгласие и загриженост за ограничаване свободата на словото; недостатъчна защита за най-уязвимите групи от населението; борбата със спекулата; използването на армията по решение на изпълнителната власт, при което се игнорира волята на върховния главнокомандващ (т.е. неговата); блокадите на областните градове. Президентът смята, че законът би могъл да е „прелюдия към безконтролно упражняване на властта“. „Никоя битка не е спечелена със страх, тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава„, заяви Румен Радев.
По-рано днес, по БНР министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че не одобрява приетия по предложение на БСП текст за фиксиране на цените в закона за извънредното положение като мярка за борба със спекулата. Горанов даде да се разбере, че ще бъде поправен, тъй като мярката „ще доведе повече до дефекти, отколкото до ефекти„. Най-вероятно при повторното приемане на закона идната седмица, задължението на магазините за таван на цените, равни на среднопретеглените за последното тримесечие, ще отпадне. Тази мярка бе посрещната с критики и от работодателите, които призоваха президента да наложи вето. В словото си днес държавният глава се обяви ЗА мерки срещу спекулата, но такива, които „да не блокират стопанската дейност“ и вноса на животоспасяващи лекарства и продукти.
За свободата на словото
При обявяване на частичното вето върху закона за извънредното положение, президентът отдели значително място на предвидените санкции за борба срещу фалшивите новини. Според него те ще принудят експертите, журналистите и гражданите да си налагат автоцензура. И то в момент, в който има нужда от плурализъм. „Законът атакува последните остатъци от свободата на словото. Няма дефиниция за невярна информация. За това пък българите ги грозят тежки глоби и затвор„, заяви той. Подобно на правозащитници и адвокати, Радев смята, че тази норма може да бъде употребена „за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие„. По-важното е, че това ограничение остава и след изтичането на извънредното положение, посочи той.
За произвол с публична власт в условията на извънредно положение предупреди тази седмица пред „Дневник“ адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правната програма на фондация „Програма Достъп до информация„. Повод за това стана заповедта на новия управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. д-р Петко Салчев. Той си позволи да промени със своя заповед срок, предвиден в закон. Салчев увеличи от 14 на 30 дни срока, в който институции са длъжни да дадат отговори на въпроси, подадени по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Защитата на социално слабите и уязвими слоеве
Аргументът, че в закона за извънредното положение липсват адекватни социални мерки, бе обявен още при окончателното му приемане в петък от лидера на БСП Корнелия Нинова. Днес Радев предрече страховити последици от липсата на „убедителни мерки“ като социално напрежение в близко бъдеще. „Гладът ще надделее над страха и последиците рискуват да бъдат разрушителни„, заяви държавният глава с призив политиката към най-засегнатите да бъде преразгледана.
В действителност единствената защита в закона засяга застрашените от съкращения работници. Предвижда се за 3 месеца бюджетът да поеме изплащането на 60% от заплатите им срещу ангажимента на работодателите да покрият останалите 40%. И в момента при освобождаване от работа, работниците получават 60% от фонд „Безработица“ на Държавното обществено осигуряване (ДОО). В България обаче, която е на първо място в ЕС по процент население, живеещо в риск от бедност или социално изключване, това едва ли ще е достатъчно. 32.8% от българите разполагат с месечен доход около и под линията на бедността, която към момента на обявяване на данните от Евростат миналата есен, е била под 350 лева.
Дали ветото на президента е жест на добра воля или опит за политическо противопоставяне в момент, в който времето е особено ценен ресурс в битката с вируса? Не е моментът да си говорим за демокрация, каза днес министърът на финансите. Но и по-рано не беше.
Междувременно заразените с коронавирус в България са 185, а жертвите – три.