Колко голям е „руският свят“ на Путин?
Кремъл оправдава акцията в Донбас със заплахата за „руснаците„, които живеят там. Но понятията на Путин за това какво е руско не са издържани научно, казва пред „Тагесшау“ проф. Улрих Шмит, експерт по руските въпроси.
У. Шмит: Това е свързано е с представата за Русия като самостоятелна цивилизация. Москва с радост възприе тезата на Самюел Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“ и я трансформира в ръководство за политически действия – да, съществуват различни цивилизации, които трябва да се сблъскат.
Тагесшау: Путин ли е главният носител на тази представа или той просто я е възприел и я следва?
У. Шмит: Такива идеи съществуват още от 19-и век. По онова време т.нар. „славянофили“ непрекъснато говореха за „руска цивилизация„. По време на Съветския съюз тези възгледи останаха на по-заден план, защото политическата идентичност се дефинираше не като национална, а като социална. Тогава се пропагандираше един съветски патриотизъм, който трябваше да замени гордостта от това, че си част от руската или украинската нация, с класовото съзнание на работник или селянин.
Тагесшау: По съветско време съществуваше идеята за „дружба на народите„. Защо на Путин тази „дружба на народите“ не му е достатъчна като свързващо звено, та му се налага да настоява, че руснаците, беларусите и украинците са един народ?
У. Шмит: „Дружбата на народите“ тогава не се отнася конкретно до отношенията между руснаци и украинци – тя трябваше да свързва множество различни групи в многонационалната държава СССР. След Октомврийската революция Ленин положи много усилия, за да създаде положителен контраобраз на Царска Русия. От комунистическа гледна точка Царска Русия бе „зандан за народите„, докато младият Съветски съюз трябваше да се превърне в „рай за националностите„.
През 1990-а година обаче тази конструкция се разпадна. Съветският план за съжителство между нациите се провали. В своята статия „За историческото единство между руснаци и украинци“ Путин се позовава най-вече на концепцията за т.нар. „триединство“ между руснаци, украинци и беларуси. Разбира се, религиозната метафора е избрана съвсем преднамерено. В случая Путин продължава консервативната мисловна традиция на Александър Солженицин, който многократно е писал за това славянско „триединство„.
Тагесшау: Путин отрича на украинците правото на собствена държавност и в същото време я признава на две самообявили се т. нар. „народни републики„.
У. Шмит: Кремъл често използва това твърдение: Русия има хилядолетна история, която, естествено, включва и източнославянските територии заедно с Киевска Рус. Колкото до сегашното признаване на самообявилите се „народни републики„, то просто следва модела от Южна Осетия и Абхазия след войната с Грузия. Като следваща стъпка очаквам присъединяването на Донецк и Луганск към Руската федерация.
Тагесшау: През изминалите седмици Москва непрекъснато разпространяваше фалшиви новини за „геноцид“ в Донбас. Срещу кого е насочен този „геноцид„?
У. Шмит: Той присъства не само във фалшивите новини – и Путин спомена в речта си за „геноцид“ по отношение на „руснаците“ в Донбас. Кремъл използва същия аргумент още при анексирането на Крим: трябвало да се намесят, за да предотвратят кръвопролитията. Путин заяви, че рускоезичните жители на Донбас са „етнически руснаци“, уж преследвани от украинската държава заради езика и културата си. От научна гледна точка това е несериозно.
Тагесшау: Как Путин смята да се аргументира, че тези две малки територии също трябва да принадлежат към Русия?
У. Шмит: Путин открай време твърди, че в Украйна имало милиони „етнически руснаци„, които мечтаят да се завърнат в лоното на родината. За да илюстрирам колко сбъркана е подобна аргументация, ще ви дам пример със себе си. Някой може да ме нарече „етнически германец“ в Швейцария, но пък така изцяло се пренебрегва моята държавно-правна идентичност като швейцарец.
Тагесшау: У Путин се забелязва някаква обсебеност по отношение на Украйна и на хората, които живеят там – още от 2014-а година. На какво се дължи това?
У. Шмит: Тази обсебеност има по-дълбоки корени. Тя се прояви за първи път след срещата на НАТО на високо равнище в Будапеща през 2008-а година, на която беше приета една несполучлива формулировка без определени срокове: че Украйна и Грузия ще влязат в НАТО.
Оттогава насам Путин прави всичко възможно, за да върне Украйна обратно в сферата на влияние на Руската федерация. Евромайданът през 2014-а година обаче му нанесе тежък удар. Случилото се тогава – анексирането на Крим и скритата руска агресия в Донбас, не бяха най-оптималното решение от руска гледна точка. Защото Русия всъщност виждаше Украйна като крайъгълен камък на създадения през 2015-а година Евразийски икономически съюз. А това така и не стана.
Освен това Путин сякаш изцяло е изгубил връзка с реалността в Украйна. През последните години той често намекваше, че може би е време за руско-украинско помирение и за сближаване. Но според мен това не е въпрос на години, а на поколения.